Беше му ясно, че тя няма да каже нищо повече в присъствието на онези двамата. Освен това, и на него му нямаше доверие. Наистина беше умна! Ако трябваше да си признае честно, тя беше напълно права. Спуснеше ли гарда само за миг, Бен щеше да й свали гащите, преди хитрата Джилиън да разбере, че играта продължава. Щом толкова много настояваше да дойде с тях, Бен щеше да има два месеца на разположение, за да я обработи. Изобщо не се съмняваше в крайния успех.
Кой знае, ако успееше да я омагьоса с приказки, Джилиън може би щеше да му каже какво е тръгнала да търси. Щом джунглата криеше нещо толкова ценно за нея, то може би щеше да се окаже ценно и за него. Повече пари никога не са излишни. Бен не държеше да става богаташ, но това не означаваше, че ще изпусне предоставилата му се възможност.
Уговориха се да се срещнат на следващия ден, за да си получи парите, както и средствата, необходими за закупуване на припаси и наемане на водачи. Вече бе взел решение и трябваща да се захваща за работа.
— Държа се като някоя кучка! — упрекна я Рик, когато се прибраха в хотела.
Джилиън въздъхна. Чувстваше се страшно уморена от досадния пазарлък с Бен Луис.
— Все пак мисля, че бях по-учтива от него.
— Дуеше се и се фукаше като велика археоложка, вряла и кипяла в джунглата.
Велика археоложка ли? Професионалният й престиж в момента беше равен на нула; ако шефовете на фондацията я уважаваха и ценяха мнението й, нямаше да й се налага да се разправя с грубияни като Бен Луис. Рик ревнуваше, че тя е поела по стъпките на баща им и при всеки удобен случай гледаше да я ухапе.
— Не съм се фукала. Просто му показах, че не може да ме изкара от равновесие. Освен това, той изобщо не ми се понрави. Пиел е, когато сте разговаряли следобеда, пиеше и тази вечер, значи вероятно прекарва цялото си време в компанията на бутилката. Мразя да си имам работа с пияници.
— Значи ти ще командваш парада, така ли? — изсъска Рик.
Джилиън овладя гнева си със сетни усилия на волята. Може би я гризеше съвестта, защото професорът винаги бе предпочитал нея пред брат й. Беше й жал за Рик, но той й лазеше по нервите. Все някой друг беше виновен за провалите в живота му и обикновено този друг беше тя.
— Виж какво — троснато отвърна тя, — много добре знаеш, че искам да открия анзарския град и да възстановя доброто име на татко. Мисля, че ще имаме по-големи шансове, ако водачът ни е трезвен.
Рик смръщи вежди.
— Да не мислиш, че мен не ме интересува доброто име на татко? Все пак той е и мой баща.
Тя съзнаваше това. Колкото и много да я ядосваше Рик, тя никога не забравяше, че той наистина обичаше професора. Само по тази причина не бе го зачеркнала от живота си.
— Хайде, престанете вече! — намеси се Кейтс. — Всички сме уморени. Луис изглежда като мърляв грубиян, но се ползва с много добро име като водач. Като се срещнем утре, ще го посъветвам да зареже къркането. Предлагам вече да си лягаме.
Тонът му бе успокоителен, миротворец в действие, няма що, ала студеният му предупреждаващ поглед прониза Рик. Джилиън се престори, че не го е забелязала. Кейтс здравата се стараеше да се покаже като невинно агънце, но тя изобщо не му се хващаше на въдицата, най-вече защото погледът му не се връзваше с тази представа. Джилиън реши, че ще е по-добре да сложи край на разговора, който всеки момент щеше да се превърне в разгорещена битка; пожела им лека нощ и се оттегли в стаята си.
Кейтс кимна на Рик и двамата мъже тръгнаха надолу по коридора.
— Не я дразни — процеди Кейтс. — Реши ли да си изиграе картите сама, ще останем с пръст в устата.
Рик се намръщи — винаги реагираше така на критика.
— Изключено е да се сдуши с Луис — измърмори той. — Джилиън не може да го понася.
— Той не е единственият водач. Ако тя успее да убеди някой друг, че на онова място наистина има скъпоценности, онзи може да поеме разноските и тя ще ни зареже. Така че се владей, докато сестра ти ни отведе дотам, пък после прави, каквото си искаш.
— Добре де, разбрах, само че поведението й адски ме дразни.
Кейтс се усмихна лукаво.
— Мисли само за мангизите, Рик. — Самият той не мислеше за нищо друго; беше тръгнал на тая идиотска експедиция само заради тях. Изобщо не му се искаше да напуска обичайното си поле на действие, но беше готов да мине през огън и вода, за да се докопа до скъпоценностите. Когато Рик за пръв път му разказа, че дъртият професор открил някакъв древен град, гъчкан с диаманти, които просто си стояли там и чакали някой да ги прибере, той реши, че това са пълни врели-некипели. Ала щом приятелят му съобщи някои подробности, Кейтс се увери, че работата е дебела.