В момента обстоятелствата така го бяха притиснали, че веднага реши да се включи. Имаше нужда от страшно много пари. Така я беше закъсал, че се стряскаше и от най-малкия шум. Полицията залови последната голяма пратка с кокаин. Не можаха да го хванат, но ченгетата бяха последната му грижа. Дължеше милиони на хората, които му бяха заели парите за кокаиновата пратка. Щеше да ги умножи сума ти пъти, ако беше успял да пласира дрогата, но работата се издъни. На кредиторите им писна да го чакат да си върне дълговете, а в сравнение с тях ченгетата бяха невинни агънца.
Налудничавата идея на Рик му дойде като дар от небето. Имаше достатъчно пари да финансира експедицията. Ако всичко пропаднеше, щеше да намери начин да си спаси задника. Поне докато се намираше в Бразилия, щеше да си отдъхне. Нямаше да има нужда непрекъснато да се ослушва и да се страхува, че ще му пръснат мозъка.
Ако Рик излезеше прав… по дяволите, такъв шанс се даваше само веднъж в живота. Камъните — особено големият червен диамант — щяха да им донесат толкова мангизи, че дългът му щеше да изглежда нищожен. Мечтаеше да държи онзи камък в ръцете си. С него щеше да си купи билет за рая, само онзи тъпанар Рик да си държеше езика зад зъбите. Сестричката хич не беше глупава, доколкото разбираше, тя беше обрала цялото сиво вещество на семейството. Пазеше цялата информация в тайна, а инструкциите бяха шифровани с някакъв код, чийто ключ знаеше само тя. Това не го притесняваше. Искаше веднъж да стигне до мястото, тогава щеше да се отърве от всички досадници. За тях не бе отредено място в тайния му план. Писнало му бе винаги да го прецакват — този път бе твърдо решен той да изиграе останалите.
На следващия ден Стивън Кейтс се появи в бара сам. Бен прикри инстинктивното си недоверие към този мъж зад израза на момчешка непринуденост. Доста хора бе заблудил с провлачения си южняшки говор и очукания пиянски вид; често пъти маскировката бе от голяма полза. О, да акцентът му бе истински, но хората, които го познаваха от дълго време, добре знаеха, че зад него се крият остър мозък и твърда решимост. Бен се съмняваше, че Кейтс е толкова умен, та да го прозре.
— Снощи едва не развалихте работата с грубото си отношение към Джилиън — изсъска Кейтс веднага щом седна на масата. — Тя не е като вашите евтини курви. Помнете, че само тя може да ни отведе до мястото.
Тереза беше дневна смяна и се въртеше наоколо. На Бен хич не му се понрави презрителният поглед, който й хвърли Кейтс, произнасяйки думите „евтини курви“. Тя беше топлосърдечна, жизнена, чувствена жена, която обожаваше секса, но в никакъв случай не беше курва, но Бен предпочете да държи устата си затворена, защото точно сега не беше моментът да спори с Кейтс. Когато навлезеха в джунглата, щеше да разполага с достатъчно време да покаже на тоя тип кой е шефът — във всеки случай това нямаше да бъде Кейтс.
— Дръпнатата г-ца археоложка ми качи кръвното — рече Бен.
— Дръж си устата затворена и панталона закопчан, поне докато стигнем до мястото. Тогава прави, каквото искаш.
— Мерси за съвета, шефе — отвърна Бен и се изхили наум, тъй като беше сигурен, че Кейтс не е доловил подигравката в обръщението. — Къде е братлето?
— Днес не ми трябва. Мога да се оправя и сам.
Което означаваше, че Кейтс вероятно е замислил нещо. Бен измъкна химикалка и лист хартия от джоба на ризата си. Вече беше съставил списъка на провизиите; обърна листа така, че Кейтс да може да го прочете.
— Ето това са провизиите и броят на хората, от които ще имаме нужда. Ще се качим нагоре по реката с лодки, докъдето е възможно. Ще ни трябват две лодки, които ще наема днес.
— Чудесно — рече Кейтс и му подаде един кафяв плик. — Двайсет хиляди за десет седмици. Ако пътуването продължи по-дълго, ще ви платя остатъка след завръщането ни.
— Става. — Бен взе плика и го сложи в джоба си. Можеше да преброи парите и по-късно.
— Аз също ще наема един мъж, когото ми препоръчаха. Сега, как ще се разберем за разходите по провизиите?
— Ще ги поръчам и ще ви представя сметките. Вие ще платите и ще започнем товаренето. — Бен беше страшно любопитен кой ли е онзи мъж, когото Кейтс искаше да наеме, но не го попита. Нека онзи остане с впечатление, че не го интересува.