Запали осветлението и се обърна да заключи вратата.
— Не си прави труда да залостваш вратата — изрече дълбок мъжки глас. — Освен ако не искаш да прекараме нощта заедно.
Тя подскочи, извъртя се и се приготви да удари натрапника с чантата си. В този миг разбра кой беше нахлул неканен в стаята й: Бен Луис! Странно как разпозна гласа му, макар че го бе срещнала само веднъж. Той се надигна от стола и бавно тръгна към нея; загорялото му лице сияеше в ослепителна усмивка.
— Здрасти, сладурче! Възнамеряваш да ми нанесеш побой с чанта, така ли?
Дълбокият глас прозвуча приятелски топло. Джилиън срещна присмехулните му сини очи и усети как я разтърсва гореща ярост; без капка колебание тя се засили като централен нападател и стовари чантата върху главата му. Бен отстъпи настрани към стената с лице, изразяващо пълно недоумение.
— Така ви се пада, задето ме уплашихте! — изсъска тя и се подготви за повторна атака. — Какво правите тук всъщност? — Бам! — Защо сте нахлули в стаята ми? — Бам!
Бен протегна ръка, за да предпази лицето си и следващият удар го улучи в ребрата. Той изскимтя и се втурна към нея, но не можа да предотврати третия удар, който Джилиън стовари в гърдите му. Ръката му се стрелна бързо като змия, хвана каишката и дръпна рязко чантата, повличайки и Джилиън с нея. Притисна я към себе си, с дясната си ръка държеше чантата, а лявата бе обвита около талията й като стоманено въже.
— Боже мой! — учудено възкликна Бен. — Ама ти си имала черен колан в побоя с чанти, а аз да не знам. Тръгнал съм да се грижа за безопасността ти, но май аз ще имам нужда от защита.
Забележките му изобщо не се сториха смешни на Джилиън. Тя опря двете си ръце в гърдите му и започна силно да го блъска. Той не се помръдна. Стената от мускули под ръцете й бе твърда като камък.
— Пуснете ме! — изсъска младата жена.
Той се ухили с нескрито удоволствие, топлият му дъх разроши косъмчетата по слепоочието й.
— Хайде, хайде! — гальовно я укори Бен.
— Не ми викайте „хайде, хайде“!
— Какво искаш да ти направя?
Джилиън си пое дълбоко дъх и се помъчи да овладее гнева си. Рядко й се случваше да избухва, но това не означаваше, че е лишена от чувства и безразлична.
— Ако не ме пуснете веднага, ще ви ухапя, и то силно! — отчетливо изрече тя.
Ръката около кръста й разхлаби желязната хватка, а Бен погледна надолу към нея и невъзмутимо се ухили.
— Е, ако бяхме голи, нямаше да имам нищо против да ме ухапеш, но при тези обстоятелства бих предпочел да се лиша от това удоволствие.
Тя се отдръпна и оправи дрехите си, сетне прокара ръка по косите си, търсейки някой непослушен кичур. За най-голямо нейно учудване, облеклото и прическата й не бяха мръднали.
— Изглеждаш чудесно — рече той, все още усмихнат. — Чиста и спретната. Външният ти вид е голяма заблуда! — разсмя се Бен.
Тя се обърна и отвори широко вратата.
— Веднага напуснете стаята ми!
Той мина покрай нея и стовари дланта си върху вратата, която хлопна глухо.
— Не още, сладурче. Трябва да си поговорим.
— Не мога да разбера защо трябва да разговарям насаме с вас.
Очите му проблеснаха от язвителния й тон, когато се наведе към нея. Дъхът му бе топъл и миришеше приятно на уиски.
— Махни се от вратата — прошепна Бен. — Кейтс и брат ти могат да се качат всеки момент, а аз не горя от желание да чуят какво си говорим. Стаите им до твоята ли са?
Джилиън мълчаливо го изучаваше, за първи път забеляза проницателността в сините му очи. Макар и да лъхаше на уиски, Бен бе напълно трезвен и се владееше до съвършенство. Освен това забележката му й подсказа, че той не се доверява на Кейтс и Рик, което говореше добре за него. Тя начаса разбра, че го е подценявала, но това не означаваше, че отсега нататък ще му вярва. Все пак реши да отговори на въпроса му:
— Не. Стаята на Рик е през две врати от моята, а на Кейтс — от другата страна на коридора.
— Добре. Но за всеки случай да пуснем телевизора и да се отдалечим от вратата.
Бен бързо включи апарата и скорострелен португалски изпълни стаята. Сетне се настани удобно на единствения стол в стаята, качи краката си, обути в ботуши, на леглото и ги кръстоса.
Джилиън се втурна и избута краката му на пода.
— Махнете ботушите си от леглото ми!
Остана с впечатление, че Луис ще се изхили отново, но наместо това той изрече „Да, госпожо“ с подозрително любезен тон.
Джилиън седна на леглото.
— За какво искате да разговаряме?
Той замълча за миг и тя прочете недвусмислен интерес в погледа му, който се местеше от нея към леглото. Не положи никакви усилия да го прикрие, сякаш не го интересуваше, че тя може да отгатне мислите му. Джилиън реши да си направи удоволствие, като изобщо не реагира.