Устните му потръпнаха в лека усмивка, докато скръсти ръце зад главата си. Тя не пропусна да отбележи каква хубава форма има устата му, голяма, добре очертана, с чувствено извита горна устна. Бен Луис приличаше на разпуснат хулиган, с разрошена коса и небръснато лице. Крачолите на лекия му панталон в защитен цвят бяха натъпкани в ожулени кафяви ботуши, а бялата му риза с петна от пот под мишниците висеше свободно над панталона. Още по-мръсна и лекьосана шапка бе поставена на малката масичка.
Ала Джилиън си припомни хладната пресметливост в погледа му и разбра какви будни сетива се крият зад небрежната маска на Бен Луис. Този мъж много добре знаеше какво върши.
Това, разбира се, не значеше, че тя ще му повярва отведнъж или първа ще започне разговора. Нямаше да успее да изкопчи от нея нищичко, преди да й разкаже онова, което знае.
Мълчаха няколко минути, но Бен изобщо не се притесни. В погледа му танцуваха дяволити искрици.
— Нали няма да се раздрънкаш, сладурче? — проточено я попита най-сетне.
— Трябва ли?
— Това би улеснило играта на ония. Така, сега да свалим картите.
— Първо вие — учтиво му предложи Джилиън.
Отново погледът му придоби онзи присмехулен блясък, но мрачна решителност бързо прогони лукавството от очите му.
— Стивън Кейтс е изпечен мошеник — без заобикалки рече той. — Засичал съм го няколко пъти в Щатите преди много години. Той не ме познава, но аз не изпускам от очи подобни типове. Кейтс е престъпник, който няма да тръгне по археологически експедиции, за да снима разкопките. Когато двамата с брат ти ми предложиха работата, предположих, че са замислили да оберат обекта, ако той наистина е там и ние успеем да го открием.
— Там е.
— Така казваш ти, сладурче, но трябва да ти е ясно, че едно е да знаеш, че е там, а съвсем друго е да го намериш. Дори и да знаеш точно къде отиваш, озовеш ли се в джунглата, пада голям майтап. Няма карти, няма опитни водачи, а уредите за ориентиране изобщо не работят под такъв дебел покрив от растителност.
— Мога да ви заведа до мястото.
— Може би. Ще видим. Отначало си мислех, че нямам нищо против да разбера какво толкова ценно има на онзи археологически обект, мислех си, че няма да ми е трудно да държа под око Кейтс и брат ти. Всъщност, смяташ ли, че брат ти иска да плячкоса находките?
Джилиън отдавна бе разбрала истинските мотиви на Рик.
— Вероятно.
— Дали е готов да те убие?
Дъхът й заседна в гърлото, когато чу тези думи, изречени на висок глас, защото, в интерес на истината, подобна мисъл я измъчваше от няколко дни.
— Не знам. Надявам се, че няма да го направи, но наистина не знам.
— Може би си мисли, че няма да ти стигнат силите, за да го обвиниш в престъпление, така че не го е грижа за тебе. С Кейтс обаче нещата стоят по-различно. Днес го проследих, нали съм си любопитно копеле. Той се срещна с един наемен убиец на име Рамон Дутра и го ангажира за експедицията. Както виждам нещата, Кейтс няма никакво желание ти, аз и брат ти да останем живи.
Все още можеше да се откаже. Мисълта сляпо се блъскаше в мозъка й. Още не беше късно да се откаже. Без нея експедицията нямаше да се състои, макар и да не си представяше как ще постъпи Кейтс, ако тя се оттегли, след като вече бе похарчил толкова много пари.
Но може би никога повече нямаше да й се отдаде шанс да намери Анзар, Каменния град и Сърцето на императрицата. Може би никога нямаше да може да провери теориите на баща си и да възстанови доброто му име, както и своето. Знаеше, че може да открие града. Разполагаше с карта и подробни кодирани инструкции. Шифъра бе научила наизуст. Дори и Кейтс да намереше картата, нямаше да може да я разчете.
Бен Луис я наблюдаваше съсредоточено. Тя сплете пръсти в скута си и се насили да го попита спокойно:
— Какво друго имате да ми кажете?
Водачът премигна.
— Хората, които обикновено наемам, са честни и работливи, ала нито един от тях няма да се съгласи да участва в експедиция заедно с Дутра. Ще трябва да наема други носачи, които няма да са работливи, кадърни, най-малко пък честни. Каквато и каша да забърка Кейтс, с моите хора бих могъл да го обезвредя, но при тези обстоятелства ситуацията става съвсем различна. Тъй като не можем да имаме доверие на брат ти, двамата ще бъдем сами срещу всички. Налага се да сключим примирие, сладурче, и ти трябва да ми помагаш.
— Как мога да ви имам доверие?
Ъгълчетата на устата му се повдигнаха в подигравателна усмивка.