Бен измънка нещо под носа си.
— Моля? Казахте ли нещо?
— Казах, че сигурно се мислиш за Джеймс Бонд. Те не могат да разшифроват кода, ти не им го казваш, значи логично е да те вземат със себе си.
— Точно така. Те искат да ограбят древния град и няма да съобщят на никого за находката. В такъв случай доброто име на татко никога няма да бъде възстановено.
Внезапно безгрижният израз на лицето му изчезна, той се изправи и я погледна със стеснените си като цепки очи.
— Как възнамеряваш да ги спреш?
Тя сви рамене.
— Не знам точно. Купила съм си пистолет.
Бен изпсува грубо.
— И си мислиш, че с една играчка ще разрешиш проблемите си? Боже мой! Купила си пистолет! Някоя дрънкулка със седефена дръжка!
— Автоматичен пистолет 38 калибър.
— Знаеш ли поне как да си служиш с него?
— Знам. Аз съм археолог и съм работила на много диви места. Не излъгах, когато казах, че съм ловувала; налагало ми се и да сплашвам някои враждебно настроени същества, както четириноги, така и двуноги.
Бен подозрително погледна към чантата й.
— Не, не е тук — рече тя и му се усмихна. — И не се опитвайте да ме заблуждавате с подобни циркове. Вие сте го намерили, докато сте претърсвали стаята ми, значи знаете, че имам пистолет, знаете какъв модел е и къде се намира.
Той й се усмихна в отговор, без да отхвърля обвинението й. Разбира се, че бе претърсил стаята й.
— Имате хубаво бельо.
— Радвам се, че ви е харесало. Пробвахте ли го?
— Не. Само го мирисах.
Мръсник! Сигурно наистина го бе направил. Въображението й възстанови сцената и стомахът й се сви. Още се опитваше да се държи студено и бездушно с него, но й ставаше все по-трудно. Той беше порочен и безсрамен и излъчваше такава мъжка сила, че нервните й окончания потръпваха.
Той я наблюдаваше с лека усмивка; разширените й зеници не бяха убегнали от зоркия му поглед. Някои реакции не могат да бъдат скрити. Бен беше много доволен, че най-сетне бе успял да направи малка пролука в защитата й.
В момента обаче го вълнуваха по-важни теми от секса.
— Като имаме предвид опасността, която те грози — бавно изрече той, — защо не разшифроваш кода и не ме оставиш сам да намеря древния град, ако той наистина съществува?
Джилиън се изсмя в лицето му. Не й пукаше, че се държи невъзпитано. Скръсти ръце пред стомаха си и се скъса от смях.
— Май отговорът ти е „не“.
— Как можахте да го кажете с толкова сериозно лице? — попита го тя, все още разтърсвана от смях. — Помислихте си, че ще ви се доверя ли?
— Трябва да се научиш да ми вярваш — весело й заяви той. — Щом искаш да дойдеш, ще се наложи да спим в една палатка. Да, бързо ще се научиш да ми се доверяваш. Запомни, че никога няма да те изоставя, сладурче.
5.
Тя скочи рязко от леглото, самообладанието й бе пометено от нов пристъп на ярост.
— Да спя в една и съща палатка с вас? — изкрещя тя.
— Шшт. — Той посочи към вратата. — Някой в коридора може да те чуе. — На лицето му се изписа огромно задоволство от избухването й. Беше убеден, че щом Джилиън го забележи, веднага ще се успокои. Предната вечер бе успяла да го заблуди с поведението си на айсберг. Дивият вулканичен гняв, който бе прочел на лицето й, точно преди да започне да го налага с чантата си, накара цялото му тяло да тръпне от възбуда, точно както и сега.
— Не ми пука, ако ще да ме чуе целият хотел.
— Е, няма що, чудесна перспектива! Успокой се, сладурче.
Тя снижи гласа си до яростен шепот.
— Вижте какво, не можем да оставим така тая работа! Нямам намерение да пускам в палатката си никого, най-вече вас!
— Това е единственият начин Дутра да те остави на мира.
— Оценявам кавалерството ви, г-н Луис, но не съм съгласна на такава отстъпка. Наистина ли си мислехте, че толкова лесно ще задоволите нуждите си?
По дяволите, мацката не беше съгласна. Но играта току-що беше започнала, а той се забавляваше невероятно. Ухили й се невъзмутимо.
— Е, струваше си да опитам.
— Ще спя с пистолет в ръка — осведоми го Джилиън.
— Това е добре, защото с Дутра шега не бива. По време на пътуването ще бъдеш в относителна безопасност, защото Кейтс няма да разреши на Дутра да ти навреди, ала намерим ли града, ако изобщо го има, ще трябва да стоиш плътно до мен. О’кей?
— О’кей.
Той я изгледа смаяно; не бе се надявал на такава готовност.
— Няма ли да спориш и да възразяваш? Я внимавай, че ще взема да мисля, че си падаш по мен.
Джилиън му отправи подигравателна усмивка.
— Мисля, че ще успея да го предотвратя. Няма да ви разреша да стигнете далеч.
Той се изхили от удоволствие и се изправи на крака. Тя се почувства замаяна от близостта му и се опита да отстъпи назад, ала леглото бе точно зад нея. Бен забеляза движението й и бавно я доближи, така че тя да почувства топлината, излъчвана от мускулестото му тяло.