Трябваше да открие Анзарския град. Кейтс и Рик искаха да докопат Сърцето на императрицата, ала дълбоко в себе си Джилиън се надяваше, че скъпоценният камък не съществува. Много мъже бяха тръгнали да търсят Анзар, съблазнени от него, но ако Сърцето наистина съществуваше, тя и Бен бяха в смъртна опасност — Кейтс и „оръженосецът“ му нямаше да се спрат пред нищо. Извадеха ли късмет, щяха да открият само града.
Въпреки това Джилиън се боеше, че камъкът съществува, защото професорът бе споделял това мнение. В записките си бе отбелязал, че Сърцето вероятно представлява огромен червен диамант, каквито се срещат в Бразилия. Според него той все още беше в Каменния град, недокоснат и неразрушим, вероятно най-големият образец в света от най-редкия вид диаманти — червените.
Червените диаманти се характеризират с лошото си качество, което се дължи на несъвършенствата, придаващи им рядката червена окраска. Тъкмо заради цвета си са изключително ценни. Професор Шърууд не се бе интересувал от самия камък, а от онова, което би могло да бъде доказано чрез него. Той не е търсел облаги и богатство, само доказателство за теорията си. По закон археологическите находки принадлежат на страната, в която са намерени, а не на човека, който ги е открил. Бразилското правителство щеше да бъде много доволно, ако Сърцето бъдеше открито.
Джилиън не разказа на Бен за всички упоменавания и коментари за Сърцето на императрицата, защото, ако той разбереше колко голяма е вероятността камъкът наистина да съществува, може би щеше да се откаже от експедицията поради голямата опасност. А сега той беше убеден, че ще изследват джунглата няколко месеца, но няма да намерят нищо. Няма ли го диамантът, не съществува й опасност.
Професорът бе открил и друга карта, много по-подробна от старата. Всъщност от нея идваха инструкциите, които той беше преписал. Шърууд винаги бе имал остро чувство за професионално съперничество и лека форма на параноя, така че бе кодирал въпросните инструкции. Очите на Джилиън се изпълниха със сълзи: представяше си живо как баща й, треперещ от възбуда, ликуващ, кодира информацията, опитвайки се да направи всичко още по-загадъчно. Той обичаше тайнственото, ето защо първо бе измислил кода и после бе показал на Джилиън как да го дешифрира. Тя си спомняше ключа — най-важното нещо във всеки код. Баща й го бе нарекъл бягащ код, защото се променяше с всяка дума, ала тъй като Джилиън го знаеше наизуст, винаги можеше да вземе лист и молив и да дешифрира инструкциите. Самият ключ беше прост, макар и малко озадачаващ. Тя не се съмняваше, че всяка разузнавателна служба щеше да го открие много бързо, но все пак той бе послужил на целите на баща й, както сега служеше и на нейните.
Последната карта, която посочваше точната географска ширина и дължина и разстоянията в мили и ярдове, бе съставена през 96 г. от един изследовател, който навлязъл дълбоко в дъждовната гора и открил невероятните руини на град, съперничещ с градовете на инките. Централната сграда на града била приказен дворец, изсечен в скалите. Изследователят успял да се измъкне жив от джунглата, но станал жертва на малария. Мятал се в треска и бълнувал, а непосредствено преди смъртта си прошепнал, че бил видял „сърцето на гроба“, но всички си помислили, че той вижда собствената си смърт.
Баща й е бил сигурен, че изследователят се е натъкнал на древния град Анзар и наистина е видял огромния червен диамант, но по някаква причина не е успял да го вземе със себе си. След като прочете записките на баща си, и Джилиън се убеди в това.
Отначало си мислеше, че ще успее да предпази находките, ала сега вече не беше сигурна. Както й бе казал Бен, ситуацията се бе влошила. Везните се накланяха на страната на Кейтс. Разтрепери се от гняв при мисълта, че древният град ще бъде опустошен. Преди да напуснат Щатите, неколкократно бе напомнила на Рик, че наказанията за кражба на археологически ценности и национални съкровища са много тежки, както и че правителствата на отделните страни дават награди, за да предотвратят кражбите. Тогава Рик разсея съмненията й и заяви, че няма намерение да краде диаманта. Защо да крадеш нещо, от което можеш да спечелиш пари по законен път?
Сега безпокойството на Джилиън се възвърна с нова сила. Защо да предаваш диаманта на правителството, когато познатите ти ще платят много повече за него? Рик нямаше богати приятели, но Кейтс със сигурност имаше. Мнението й за него непрекъснато се влошаваше. Той беше прекалено невъзмутим, прекалено… студен. Не й беше особено трудно да повярва в нещата, които Бен й бе разказал за него.