— Ами тогава защо не си направи труда да ми кажеш нещо по тоя въпрос малко по-рано?
— Имах си причини. Можеха да ни подслушат, затова исках да заблудя останалите, че ще се движим по Амазонка.
— Да, да, недоверието държи първо място в класацията ти, сладурче.
— Точно така.
Бен се намръщи, но само за миг. Я виж ти, мацката го водела с една крачка през цялото време. Е, понякога се случват и такива работи.
— Съгласен съм с теб — рече той. — Не само ще имаме редица предимства, но и пътуването ще бъде по-удобно. Няма да има комари.
— Така ли? Защо?
Той сви рамене.
— Край реките с черни води се въдят по-малко насекоми.
Джилиън имаше горчив опит с досадните черни облаци комари в тропическите райони. Щом по Рио Негро не гъмжеше от насекоми, още по-добре. Спането на палубата щеше да бъде доста по-приятно.
Бен управляваше лодката и си подсвиркваше. Манаус бе разположен на Рио Негро, ала до тази сутрин не се бе сетил, че могат да пътуват и по тази река. Мислеше си, че ще слязат седем мили надолу по течението и ще поемат по Амазонка. Сетне съобрази, че горното течение на реките минава през съседни области. Ако тръгнеха по Рио Негро, Бен щеше да се ползва с голямо предимство. От това, което бе чувал за Дутра, съдеше, че той винаги изчезва нагоре по Амазонка и не знае нищо за Рио Негро. А Бен познаваше и двете реки. Като закараше Дутра в непознати води, щеше да разполага с козове срещу него.
Луис бе страшно доволен от себе си. Измъкна бейзболната шапка от задния си джоб и я нахлупи на главата си. Залозите бяха направени: едва ли щяха да намерят в джунглата нещо, което си заслужаваше да бъде откраднато, така че нямаше защо да се опасяват от Кейтс и Дутра; освен това щеше да прекара цели два месеца в компанията на Джилиън Шърууд. Предполагаше, че когато дойде моментът да слязат от лодките, тя така ще се е подпалила по него, че спокойно можеха да не мъкнат една от палатките, тъй като нямаше да имат нужда от нея.
Толкова беше доволен, че се протегна и леко я щипна по задника. След по-малко от половин секунда, токът й се заби жестоко в пищяла му. Джилиън го дари с усмивка, която откри всичките й зъби и тържествено се отдалечи към носа на лодката.
Остана на това място през целия първи ден, защото не искаше да изпусне нищо от погледа си. Възбудата, че вече са на път прогони поне за момента съмненията, които я държаха будна по цели нощи. Тя с възхищение наблюдаваше мътните лъскави води, разцепвани от лодката. Рио Негро е най-големият приток на Амазонка, така че Джилиън чувстваше дълбока връзка с великата река, която всъщност се превръщаше в истинската Амазонка, сливайки се с Рио Негро на седем мили от Манаус. Една пета от прясната вода на планетата течеше в Амазонка и нейните притоци, десет от които бяха по-пълноводни от Мисисипи. Великият Нил се смяташе за най-дългата река в света, но бледнееше пред южноамериканския гигант. Амазонка притежаваше свои собствени закони: беше толкова мощна и пълноводна, че при вливането си в Атлантика избутваше солената океанска вода на повече от сто мили. Джилиън се вълнуваше, че вижда на живо част от тази велика река, че чувства как мощното й течение бушува под краката й.
Покрай двата бряга се точеха колиби, някои от които се състояха само от ламарина и дъски, скупчени една върху друга. Колкото повече се отдалечаваха от Манаус, толкова бараките се разреждаха. След час-два само от време на време преминаваха покрай някое жалко селище.
Жегата беше непоносима. Джилиън най-сетне реши да се премести под навеса, но сянката не можеше да я предпази от влажния душен въздух.
Тримата бразилци спокойно разговаряха помежду си, а индианецът седеше напълно неподвижен на палубата близо до Бен, без да изпуска нищо от погледа си. Радостната й възбуда отстъпи място на сънливост, жегата и равномерният шум на мотора я унасяха, но не й се искаше да отстъпва пред дрямката.
Свали шапката си и започна да си вее с нея. След малко от бавното, хипнотично движение на ръката й така й се доспа, че трябваше да престане.
Сънливият й поглед се спря върху Бен. Гледката бе великолепна. Той стоеше с гръб към нея, здраво стъпил на палубата с разтворени крака, за да пази равновесие. Гъстата му тъмна коса се виеше покрай яката му, ако не се подстрижеше по време на експедицията, след два месеца тя щеше да стига до раменете му. Широките плещи опъваха плата на пропитата с пот риза. Късите панталони в защитен цвят откриваха дългите му мускулести крака и подчертаваха стегнатия му задник. Тя се усмихна леко. Харесваше й видът на добре оформените, мускулести мъжки задни части, а Бен й предлагаше прекрасна гледка. От естетична гледна точка, разбира се. Красотата е там, където човек я намери.