Като че беше ясновидец, той се извърна и й кимна бавно, сладострастно и възбуждащо.
6.
Кейтс беснееше, че са тръгнали по „грешната“ река и псуваше невъздържано в радиостанцията.
След малко на Бен му писна да го слуша, взе микрофона и отсечено изрече:
— Съжалявам, но това е пътят, който ми посочи г-ца Шърууд — галантно стоварвайки цялата вина върху крехките плещи на Джилиън. След малко, осъзнал, че протестът е безсмислен, Кейтс прекрати връзката.
Доста преди падането на здрача, Бен насочи лодката към прикритието на малък залив.
— Иде буря — рече той на Джилиън. — В залива ще можем да се скрием, вероятно ще се наложи да прекараме и нощта тук. Докато премине бурята, ще се стъмни.
Откакто бяха пристигнали в Бразилия, валеше почти всеки ден, така че лошото време не я изненада. Джилиън наблюдаваше как пурпорночервените облаци се събират на хоризонта и се приближават застрашително. Моторите на лодките заглъхнаха и далечният тътен на гръмотевиците се чуваше все по-ясно.
Бразилците започнаха да разпъват насмолените брезентови платнища над двете лодки. Нито една от тях не бе оборудвана със затворена кабина. Над товара бяха опънати навеси; само едно тясно пространство бе преградено за тоалетна. Джилиън веднага забеляза брезентовите платнища, но предполагаше, че те са предвидени, за да осигуряват сянка през късния следобед, когато ниските слънчеви лъчи проникваха под навеса, ала сега, когато се изви бурен вятър, тя прозря истинското им предназначение. Бразилците чевръсто ги развиха и завързаха краищата им за металните халки на палубата. Лодките останаха открити само откъм безветрената страна.
Бурята все още не беше се развихрила и на Джилиън не й се стоеше в тъмния, задушен заслон. Реши да излезе на палубата при мъжете. Един от бразилците й се усмихна плахо и тя отвърна на усмивката му. Бен сподели с нея, че тези мъже не са върхът за разлика от хората, с които работел обикновено, но въпреки това тя харесваше този мъж. От разговорите бе научила името му: Хорхе. Другите двама се наричаха Флориано и Висенте; Бен викаше на индианеца Пепе, макар че това сигурно не беше истинското му име. Той обаче изобщо не се засягаше и отговаряше на обръщението. Другият индианец, Еулохио, управляваше втората лодка, с която пътуваха Хоаким и Мартим — другите двама мъже, наети от Бен.
Заради непоносимата жега никой не искаше да влиза в заслона, докато бурята все още не бе се развилняла над главите им. Тя погледна към другата лодка и видя, че и там кипеше същата подготовка. Всички бяха на палубата. Лицето на Рик бе тъмночервено и той говореше прекалено високо. Сигурно пиеше, откакто бяха напуснали Манаус.
Гръмотевиците не стихваха, тътенът на бурята застрашително се приближаваше. Изви се внезапен бриз, навяващ прохлада. Джилиън свали шапката си и блажено почувства, как вятърът роши косите й. Небето рязко се смрачи.
Сетне светкавици разцепиха мрака и окъпаха джунглата в сияйна бяла светлина. Вятърът затихна и се възцари невероятна тишина. Горещият неподвижен въздух натежа от острия тежък аромат на гъстата растителност, която се изправяше на брега подобно на непроницаема черна стена.
— Започва се — рече Бен, сетне се извърна и я хвана за ръката, защото лодката застрашително се наклони под краката им. — Влизай под заслона!
Бурен порив на вятъра лашна лодката; температурата рязко се понижи. Дори и зад прикритието на брезентовото платнище, Джилиън се разтрепери. В закътания залив бе много по-спокойно, отколкото на открито, но въпреки това водата се разпени и забушува под тях. Няколко тежки дъждовни капки се стовариха като чукове върху брезента, сетне се изля потопът. Всички чакаха безмълвно: нямаше смисъл да разговарят сред оглушителния грохот; сякаш се намираха в утробата на гигантски барабан.
Всички приемаха бурята като нещо съвсем естествено, тъй като бяха преживели безчет подобни катаклизми. Пепе търпеливо чакаше, сгушен в един ъгъл. Бразилците се бяха настанили удобно и пушеха. Бен седеше до нея, обгърнал раменете й с ръка и я притискаше към едрото си мускулесто тяло.
Тя понечи да се отдръпне, но ръката му я възпря и Джилиън укоризнено вдигна поглед към него. Безмилостните му сини очи й дадоха знак да не мърда. Тя осъзна, че всички са забелязали постъпката му. Бен я беше белязал като негова жена. Тя не беше съвсем съгласна, но все пак не биваше да отхвърля закрилата му.
Така че продължи да седи, притисната до него, попивайки топлината му, която я предпазваше от студа. Противно на волята си усети как я обзема първично женско задоволство. Жените са се чувствали по същия начин преди хиляди години: седели в пещерите, осветени от пламъците на огъня, сгушени до силните си, мускулести мъже, които осигурявали прехраната на семействата си и ги пазели, възправяйки се между тях и опасността. Джилиън се занимаваше с археология, не с антропология, но това не й пречеше да осъзнае колко привлекателна е мъжката сила. Цивилизацията не можеше да унищожи за няколкостотин години инстинктите, които са се развивали с хилядолетия.