Като светкавица я осени прозрението колко лесно е за водача-мъж да си избере жена. Позицията на лидер в групата поставяше всички предимства на негова страна. Бен беше напълно прав, когато я предупреди колко опасно е да бъдеш единствената жена сред много мъже — неудобна ситуация, която той добре бе преценил, но нейното образование и начин на живот я бяха направили сляпа за първичната стихия на живота.
Май се налагаше да полага огромни усилия, за да го държи далеч от палатката си, защото ситуацията ги тикаше в ръцете един на друг. Той изглеждаше твърдо убеден, че тя няма да може да му устои дълго и може би беше прав, защото по-добре от нея знаеше правилата на тази прастара игра. Трябваше да се бори както с него, така и със себе си и с пробудените си сексуални инстинкти, физически бе силно привлечена от него, но разумът я съветваше да не се впуска в любовни истории, да не се заплита в объркани емоционални отношения. Беше силна и цялостна такава, каквато беше. Една любовна връзка щеше да бъде свързана с доста неприятности.
Освен това, неговата самоувереност я дразнеше и отблъскваше. Беше толкова убеден, че ще преодолее съпротивата й и ще спи с нея, че дори и не се опитваше да го скрие. Увереността му прозираше във всяка една нахална, самодоволна усмивка, в порочния блясък на дълбоките му сини очи. Съпротивата й го предизвикваше, но самоувереността му предизвикваше нея и женската й гордост веднага заключваше подстъпите към сърцето й. Всичко в него сякаш й нашепваше: „Ще те имам“, а тя инстинктивно му отвръщаше: „Сигурен ли си?“
Джилиън притежаваше борческа, състезателна натура. Обичаше да печели на карти, да се намества първа на свободното място за паркиране. Обичаше всички игри и обожаваше футбола. Съблазнявайки я, Бен също играеше, така че и тя щеше да играе — както винаги за победа.
Ужасно го беше подценила при първата им среща, но сега вече го познаваше по-добре и нямаше да допуска повече грешки.
Намираха се в много рисковано положение: налагаше се да държат очите си отворени на четири и да преценяват всеки ход, а не да си играят на Адам и Ева. И двамата знаеха, че докато трае пътуването, ще бъдат в безопасност, но стигнат ли целта, смъртта ще надвисне над главите им. Нямаше да позволи на Бен да отвлича вниманието й от основната задача.
Нощта внезапно спусна черното си покривало. Непрогледен мрак в миг замени здрача. Непристъпната джунгла сякаш се притискаше към лодките, раздирана от нощни шумове: писъци, крясъци, вой, ръмжене, свистене. Джилиън се питаше дали ще могат да спят.
Запалиха лампи, захранвани с батерии. Всяка от лодките бе оборудвана със спиртник, на който бързо бе приготвена вечеря. Висенте, който отговаряше за готвенето, смеси ориз, риба и подправки и сготви гозба, която нямаше да спечели кулинарни награди, но ставаше за ядене. Щеше да напълни стомасите им и да им влее енергия — към храната не можеха да бъдат предявявани други изисквания, най-малкото за пикантен вкус и елегантно сервиране.
След като се навечеряха, металните чинии бяха набързо измити и прибрани. Сетне овесиха хамаците, които заеха по-голямата част от палубата.
— Този е твоят — рече Бен на Джилиън, посочвайки й хамака до своя. Щяха да спят почти плътно един до друг; ако искаха, можеха да си държат ръцете, но Джилиън не изгаряше от подобно желание.
Тя ловко се настани в клатушкащия се хамак и си окачи мрежата против комари. Въпреки че досега не бе почувствувала присъствието на досадни насекоми, не искаше да дава никакви шансове на някоя заблудена животинка. Мрежата за комари щеше да й послужи като бронирана жилетка.
Бен също се настани в хамака си.
— Мислиш, че си в безопасност, нали? — прошепна той след минута. — Правила ли си го в хамак?
— Разбира се — отвърна тя и си умря от удоволствие, тъй като отговорът й бе прозвучал небрежно и самонадеяно. Нека той да си поблъска малко главата! Не беше уточнил какво има предвид, така че тя свободно изтълкува думите му. Разбира се, че бе спала в хамак.
Незабавният отговор хвърли Бен в недоумение и той се намръщи. Какво значеше „Разбира се“? Дали нощите по време на археологическите експедиции не бяха много по-бурни, отколкото си въобразяваше? Защо не: хората прекарваха заедно дълго време, през което половите им жлези не преставаха да функционират. Напълно ги разбираше, защото и собственото му желание никога не затихваше.