Това изобщо не му се нравеше. Винаги бе обичал жените и секса; предпочиташе да прекара времето си с някоя мацка, отколкото да се шляе по кръчмите с пиянска компания, но в същото време без никакви угризения зарязваше приятелките си в търсене на нови. Не искаше да допуска една-единствена жена изцяло да занимава мислите му, особено жена, която не изпитва никакво желание да спи с него.
Това изобщо не му харесваше и през следващите няколко дни Бен непрестанно си втълпяваше, че всичко е само внушение, предизвикано от обстоятелството, че Джилиън е единствената жена на мили околовръст. Ако Тереза беше тук, изобщо нямаше да погледне надутата археоложка. Но тя не беше тук и той не преставаше да мисли за Джилиън. Такова нещо никога не му се беше случвало: откажеше ли му някоя женска, той просто отминаваше нататък в търсене на следващата. Да, но тук не можеше просто ей тъй да отмине. Този факт, съчетан с яростната й съпротива, още повече засилваше желанието му. Беше сигурен, че ако прекара с Джилиън няколко нощи, тя щеше да загуби привлекателната си сила и страстта му щеше да отзвучи.
На шестата вечер, когато пристанаха на брега, Бен раздаде няколко заповеди и бразилците скочиха на брега с мачетета в ръка. Джилиън ги наблюдаваше как разчистват свободно пространство сред обилната растителност, която заемаше всеки инч от твърдата почва и надвисваше застрашително над водата, сякаш искаше да превземе и нея. Бен говореше твърде бързо, за да може да го разбере, затова се приближи до него и го попита:
— Защо го правят?
— Ще вечеряме на брега — отвърна Бен. — Писна ми от тая лодка, както сигурно и на всички останали.
През последните няколко дни го гнетеше мрачно настроение, Флориано и Висенте непрекъснато се джафкаха, а един Господ знаеше какво е положението в другата лодка, като се има предвид каква весела компания пътуваше там. Всяка вечер от онази посока се дочуваха псувни и скандали, макар че спорещите се стараеха да не повишават тон, за да не ги чуват от другата лодка. Тя погледна отново към брега и забеляза, че Дутра не прави нищо и гледа другите с презрителна усмивка.
Това не убягна и от вниманието на Бен.
— Дутра, грабвай мачетето и почвай да сечеш! — Тонът му бе спокоен, но не търпеше възражение; Джилиън никога не бе го чувала да говори така и го погледна крадешком. Погледът му бе твърд и непреклонен, без следа от обичайната насмешка.
Дутра се изхрачи демонстративно и се облегна на едно дърво.
— Ти що не сечеш?
Шестимата мъже на брега спряха да работят, впериха погледи в Бен и зачакаха мълчаливо.
Бен се усмихна, но изразът на лицето му изобщо не можеше да бъде наречен приятен.
— Чудесно. В такъв случай се омитай от лагера! Щом не работиш, няма да ядеш, пък повече от сигурно е, че кракът ти повече няма да стъпи на лодката! Утре сутринта ще продължим без теб!
— Я си дръж устата, Луис! — Стивън Кейтс скочи на брега с изкривено от гняв лице. — Дутра е мой наемник, какъвто си и ти. Аз решавам кой ще работи и кой не.
— Ти не си шефът тука, Кейтс! — Бен обърна озъбеното си лице към него. — Откакто напуснахме Манаус, аз командвам парада. Нося отговорност за всички, докато трае пътуването, точно както хирургът отговаря за операцията и пилотът — за самолета. Ти ми плащаш, за да си върша работата, но аз решавам как да стане това. Дутра или ще работи, или остава тук. Няма да влачим храна и екипировка за човек, който безделничи.
Джилиън забеляза как малките подли очички на Дутра лъщят като на хищник, готов за атака. Тя бавно се отдалечи от Бен и клекна до раницата с личните си вещи. Ако някой я наблюдаваше от брега, щеше да забележи само главата й. Никой не я следеше: вероятно всички предполагаха, че иска да избегне опасността. Тя дръпна полека ципа на раницата и плъзна ръката си вътре. Напипа метал и дланта й полека обхвана оръжието.
Дутра отново се изхрачи и измъкна мачетето от торбата, преметната през рамото му.
— Май само ти ще останеш тук — заплашително рече той и бавно тръгна към лодката, оголвайки вълчите си зъби.
— Може и да не остана. — С гладко като коприна движение и невъзмутимо лице Бен бръкна под ризата на гърба си и измъкна огромния си автоматичен пистолет. Джилиън го изгледа полуслисано, полувъзхитено. Изобщо не бе заподозряла съществуването на това оръжие, както вероятно и Дутра, който замръзна на мястото си.
— Престанете и двамата — изсъска Кейтс, пристъпвайки напред.
— Ако бях на твое място, нямаше да се навирам в обсега на оръжието — предупреди го Бен.