— Питам, ясно ли е? — излая Луис.
— Д-да — заекна Рик. — Д-да.
— Добре запомни думите ми. — Бен го блъсна и впи присвитите си като цепки очи в Кейтс. — Е, взе ли решение?
Стивън Кейтс не хареса този въпрос — всъщност нищо в тази проклета експедиция не му харесваше от мига, в който напуснаха Манаус, но онова, което прочете в присвитите очи на Луис, го накара да отстъпи. Закле се, че добре ще подреди нафукания водач, щом се докопа до диаманта. Тогава вече нямаше да има нужда нито от него, нито от Джилиън Шърууд. О, как щеше да му се смее самонадеяният Луис с прерязано гърло! Но първо щеше да го накара да погледа как Дутра се забавлява с оная малка мръсница.
— Добре — измърмори той. — Ще говоря с Дутра.
— Май ще се наложи не само да говориш с него. Погледне ли ме лошо, с него е свършено. — Бен се отправи към първата лодка, усещайки върху себе си любопитния поглед на Джилиън. Той й беше много благодарен, задето бе останала в лодката, а не бе пожелала да дойде на брега, за да разбере за какво е спорът. Вероятно е искала да наблюдава Дутра. Мисълта, че тя го е охранявала, стопли душата му.
Рик и Кейтс го наблюдаваха как се отдалечава. Лицата им изразяваха различни степени на гняв и омраза.
— Кучи син! — изруга Рик и обърса устата си. — Ще го убия!
Кейтс му метна унищожителен поглед. Рик Шърууд бе малодушен страхливец и некадърник, макар че се перчеше и се правеше на закоравял бандит. Хленченето му късаше нервите на Кейтс; с удоволствие щеше да се отърве и от него, но засега трябваше да го изтърпи.
— Ти си толкова пиян, че не можеш да убиеш и муха. Оня е прав. Защо наистина не вземеш да изтрезнееш? Такъв не ми вършиш работа.
— Скучно ми е по тая тъпа река — намръщено заяви Рик. — Няма какво да правиш по цял ден, освен да седиш и да зяпаш дърветата.
— Дори и Дутра не пие. Може би наистина ще се наложи да те оставим.
Все още жестоко обиден от наглото поведение на Луис, Кейтс се отправи към Дутра, който размахваше мачетето с неистова злоба.
— Искам да говоря с теб — каза той и му даде знак да се отдалечат — всички бразилци говореха малко английски и можеха да ги подслушат.
Дутра направи няколко крачки встрани. В очите му гореше леден огън, лицето му изразяваше дива ярост. Дори и Кейтс се уплаши.
— Нощес ще го убия — изсъска главорезът и разтърси мачетето. Горната му устна се изви и отдолу се показаха маймунските му зъби. — Само един удар и главата му ще се търколи на дъното на лодката.
— Не още, по дяволите — прошепна Кейтс. — Женската няма да иска да ни покаже пътя, ако утрепем проклетото копеле. Трябва да изтраеш, докато пипнем дрънкулката. Сетне прави, каквото си искаш и с двамата.
— Ще я принудя да покаже пътя — отвърна Дутра и погледна с присвити очи към стройния силует на Джилиън.
На Кейтс му омръзна да се разправя с тъпанари.
— Ще правиш, каквото ти кажа — изсъска той и се отдалечи. Леденият поглед на Дутра се заби като свредел в гърба му, а дебелите му устни се изкривиха в сатанинска усмивка.
— Каква беше тази разправия? — тихо попита Джилиън.
— Трябваше да уредим някои неща.
— Какви неща?
— Ами например кой ще командва.
— Ти ли удари Рик? Той какво искаше да каже?
Бен погледна към нея и проницателните й очи го пронизаха. Можеше да я излъже, но тя щеше да усети.
— Искаше да те пита дали е вярно, че… сме… правили любов…
По начина, по който се изкривиха устните й, Бен разбра, че тя е прозряла как той е сменил израза в последния момент.
— Откъде-накъде ще пита такова нещо?
— Аз им казах, че сме спали заедно — невъзмутимо й обясни той.
Вместо да избухне, както предполагаше той, тя насочи погледа си към работещите мъже.
— Имаше ли някаква причина да го направиш или просто реши да се изфукаш?
— Искаха да ме разкарат. Казах им, че няма да продължиш без мен.
— Хитро, но това не е пътят към палатката ми.
— От време на време ще се наложи да влизам при теб, пък какво ще правим вътре, си е наша работа.
Погледът й сякаш го прикова към несъществуваща стена.
— Мислиш си, че си ме надхитрил, нали? Винаги мога да инсценирам скарване и да ти бия шута пред всички.
Той сложи ръка на сърцето си.
— Значи искаш да изложиш живота ми на опасност?
— Ти си голямо момче и можеш сам да се оправяш.
— Помни — ухилено заяви той, — че трябва да избираш между мен и Дутра.
— Ще избера куршума пред него.
Мъжете разчистиха достатъчно пространство, така че всички да могат да се настанят удобно и да бъдат в безопасност. След около месец буйната тропическа растителност щеше да е заличила следите от присъствието им, но засега джунглата бе на разстояние. Пепе свали от борда спиртника, лампите и продуктите за вечеря.