Джилиън тръгна да му помага и дребният жилав индианец смутено започна да й се кланя и да й благодари на португалски — за първи път го чуваше да говори на този език.
Бен беше изключително доволен от изминалия ден. Беше натрил носа на Дутра и бе овладял ситуацията, докато откриеха древния град — ако го откриеха. Кейтс беше достатъчно хитър, за да озапти наемника си, докато смяташе, че все още се нуждае от Бен и Джилиън.
Но най-много се радваше, че най-сетне бе прозрял истината за Джилиън. Външно изглеждаше хладна и безразлична, но жена, която не изпитва нищо към мъж, няма да извади оръжие, готова да извърши убийство, за да спаси живота му. Една студена безстрастна жена нямаше да събере достатъчно смелост и плам за такава постъпка. Тя се преструваше, зад хладното безразличие се криеше огнена натура, но Бен я бе хванал натясно. Беше го разбрал още в мига, когато го удари с чантата, беше го усетил с тялото си, но разумът му бе отказал да повярва. Тялото му бе прозряло истината още първия път, когато я бе срещнал.
Добрата стара химия беше странно нещо. Кой би предположил, че Бен Луис ще се подпали по тази кльощава, опърничава жена, която, отгоре на това, сякаш бе сляпа за неотразимия му мъжки чар?
Да, но тя бе готова да застреля Дутра, за да спаси живота му. Подобна постъпка сгрява сърцето на мъжа.
Вечерята на брега мина гладко, може би защото всички се радваха, че стъпват на твърда земя и защото думите на Кейтс изглежда бяха оказали нужното въздействие върху Дутра. След като се нахраниха, всички останаха по местата си, тъй като не им се качваше на борда. Джилиън измъкна няколко тестета карти и мъжете възкликнаха от задоволство. Тя не пожела да се включи в играта и седна настрани. Искаше й се само да се наслаждава на огъня. Бен също реши да не играе карти и се намести до нея.
— Страхотна идея. Не предполагах, че носиш карти. Защо не ги извади по-рано?
— Защото досега на всички вече щеше да им е писнало да играят. Сега ще си имат занимание за няколко дни.
— Значи си била и психолог отгоре на всичкото.
— Знам го от опит. Участвала съм в разкопки, продължили с месеци, така че скуката ми е стара позната.
— На тебе не ти ли е скучно?
Пламъците на огъня, танцуващи по лицето й, осветиха леката усмивка в ъгълчетата на устните й.
— Малко. Този живот ми харесва. Понякога ми липсват книгите, но не се нуждая от телевизор и телефон.
— Защо не си взе книги тогава?
Погледът й изразяваше недоумение.
— И без тях имам достатъчно багаж — два фотоапарата, филми, касетофон, касетки, батерии, бележник и моливи.
— Да не забравяме и малката играчка — Бен шеговито й напомни за пистолета.
— Не я забравям, не се безпокой.
— За какво са ти два фотоапарата?
— Ами единият може да се повреди. Това често се случва.
— Какви други съкровища включва личната ти екипировка?
Широка усмивка светна на лицето й.
— Метличка и лопатка.
— Моля?
— Нали чу?
— За какво ти е метла, по дяволите?
— Това са стандартните оръдия на труда на археолога. Ти какво си мислиш, че използваме — белове и екскаватори ли?
— Някак си не свързвам разкопките с метличка. Доста време ще ти отнеме да изкопаеш нещо, метейки пръстта с метла.
— Така е — съгласи се Джилиън. — Но по този начин се нанасят възможно най-малко щети на находката. Човек се научава да бъде предпазлив, защото всеки съсипан предмет е незаменим. Всъщност в този случай няма да копаем. Просто искам да открия града.
В погледа й гореше истинска любов към работата й, макар че Бен не виждаше какво толкова интригуващо има в старите кокали и паници. Виж, златото и скъпоценните камъни са съвсем друго нещо.
— Наскоро в Източна Африка бе направено голямо археологическо откритие — рече Джилиън. — Уозала е изключително добре запазено древно селище от преди няколко хиляди години. Бях готова на всичко, само и само да бъда включена в разкопките, но ми отказаха. Дори не разгледаха кандидатурата ми. Толкова много неща за древния живот ще бъдат открити на онова място, с толкова нови находки ще бъде обогатена археологическата наука.
— Защо те отхвърлиха? — попита той. — Заради баща ти ли?
— Да. — Блясъкът напусна очите й, които се втренчиха в огъня. Бен съжали, че е засегнал болното й място, но му се искаше да разбере защо е тръгнала на толкова рискована експедиция. След няколко минути тя му пожела „Лека нощ“ и се качи на лодката.
8.
За първи път, откакто бяха тръгнали, валя през нощта. Бен отдавна го очакваше, тъй като нощните бури не бяха нещо необичайно по тези места. Досега бяха имали късмет, защото можеха спокойно да спят под открито небе на палубата.