Тия проклети кашони са много удобни, в просъница си помисли той. Или може би му се спеше повече, отколкото предполагаше. Той задряма, но след половин час се пробуди и се вслуша в нощните шумове. Жителите на джунглата продължаваха концерта си, необезпокоявани от никого. Усещаше до себе си топлото и крехко тяло на Джилиън. Той инстинктивно се обърна настрана, обгърна талията й с ръка и я придърпа към себе си. Тя изсумтя, недоволна, че я безпокоят, но не се събуди. Наместо това се намести удобно и потъна в дълбок сън.
Джилиън се събуди преди разсъмване, минути преди кресливите маймуни да вдигнат обичайната си гюрултия. Те й действаха като досаден будилник, така че след първата утрин, тя неизменно се пробуждаше преди врявата да започне: сигурно инстинктивно желаеше да се предпази от тероризиращото стряскане.
Първата й мисъл бе, че е неподвижна и схваната от спането върху кашоните; втората, че независимо от това, не й се мърда. Толкова беше приятно да се събуждаш в прегръдките на мъж…
Охо!
Подъл мръсник!
Не се и съмняваше, че Бен я е изчакал да заспи дълбоко и се е нагласил до нея, уж за да подкрепи лъжата, че спят заедно. Подлярят му с подляр, беше готов на всичко, за да я опипа, каквото и да казваше. Този мъж беше истински ходещ хормон.
Ръката му тежеше върху ребрата й, китката му се бе наместила между гърдите й, а дланта се гушеше между шията и раменете й. Бен лежеше напълно неподвижно и сигурно още спеше. Силните, равномерни движения на гърдите му й действаха толкова успокоително, че не й се мърдаше. Но нямаше как — време беше да става.
В този миг тя почувства рязко придърпване, което съвсем не й подейства успокоително — не само тя се готвеше да става. Бен също бе буден. Той притисна слабините си към задните й части, а ръката, обгърнала талията й, се стегна като желязно въже.
Нямаше смисъл да хаби усилията си, за да отблъсне ръката му — Бен бе прекалено силен. Наместо това тя се протегна, хвана го здраво за гъстата, рошава коса и дръпна с всички сили.
— О-ох! Ей! — извика той. — Ей! — Скочи на колене, опитвайки се да се изплъзне от мъртвата хватка.
Джилиън го пусна, претърколи се и със скок се изправи на крака. Дари го с очарователна усмивка.
— Добро утро! Спа ли добре?
Той разтри главата си и я изгледа намръщено.
— Спането беше добро, ама събуждането си беше жив ад, по дяволите.
— Научи се да се държиш прилично.
— Това е нещо, което не мога да контролирам, дявол да го вземе. Всички мъже се събуждат с ерекция.
— Може би, но не всички — повтарям — не всички — я демонстрират.
— Не всички, само аз, и какво лошо виждаш в това?
— Само ти, и точно затова оскубах само твоята коса! — нежно каза тя.
Той измърмори нещо под носа си и се отдалечи. Много доволна от размяната на мнения, Джилиън се обърна и видя четири чифта очи, които я наблюдаваха с израз, колебаещ се между пълно недоумение и удоволствие. Пепе бе твърде озадачен, докато Хорхе всеки момент щеше да избухне в смях. Тя сви рамене, сякаш искаше да им каже, че всичко е станало по вина на Бен и тя е наясно не повече от тях, сетне се отправи към тясната тоалетна.
Кресливите маймуни започнаха серенадата си и подтикнаха всички към действия. Докато се готвеше закуската, Кейтс се прехвърли на тяхната лодка, следван плътно по петите от Рик.
— Снощната битка беше страхотна, нали? — възбудено заяви Рик, все още силно повлиян от случката.
Бен въздъхна. Този тъпанар явно непрекъснато украсяваше схватката с нови и нови подробности и за него сигурно снощната престрелка се бе превърнала в битката на века. Нямаше никакво намерение да слуша бръщолевенето му. Главата все още го болеше на мястото, където Джилиън го оскуба, освен това й беше много ядосан.
— Не беше кой знае какво! — измърмори той. — С изключение на онова копеле, което раних. С такава дупка в карантиите може и да няма късмет да потърси доктор в Манаус, ако изобщо някой пожелае да погледне подобна отрепка.
— Дали ще имаш проблеми, когато се върнем? — загрижено попита Кейтс, но Бен изобщо не повярва в искреността на чувствата му.
Изгледа го с невярващ поглед.
— Да имам проблеми, заради това, че съм стрелял по един речен пират ли? Това не е първият път, когато ми се случва подобно нещо, няма и да е последният. — Раздразнен, той се извърна настрани. — Закуската е готова. Хайде да ядем.
Кейтс се ухили злорадо, щом се върнаха обратно на лодката си.
— Копелето е доста обезпокоено — прошепна той. — Обаче се мъчи да ни заблуди. Ето защо е толкова докачлив тази сутрин. Сигурно е застрелял онзи човек.