Рик погледна към Луис, който стоеше на носа на първата лодка и изучаваше реката.
— Не мисля, че е заради това. Нощес Хоаким ми каза, че Луис е царят на реката; дори и властите му осигурявали клиенти, тъй като умее да се грижи за тях. Смятам, че няма да има никакви проблеми.
Студените очи на Кейтс злобно проблеснаха.
— Твърде много време прекарваш с бразилската паплач. Напълнили са ти главата с глупости. — Кейтс закрачи нервно из лодката, русата му коса блестеше на меката утринна светлина. Не можеше да понася един глупак като Шърууд да му противоречи.
Пътуваха нагоре по реката. Бен се държеше студено и Джилиън подозираше, че все още й е сърдит. Така му се падаше. Ако не го беше оскубала, кой знае каква глупост щеше да направи.
Честолюбието му беше толкова наранено, че през следващите няколко дни той почти не обели дума. Бен е един нацупен сърдитко, реши тя. Знаеше, че ако се приближи до него и го гушне, за да му покаже колко го харесва, той начаса ще грейне, ала сега се държеше, сякаш й е предложил най-скъпата си играчка, а тя презрително я е отхвърлила. Толкова често си прехапваше устната, за да не се изкикоти, че най-накрая я разрани.
Въпреки че бе сърдит, Бен непрестанно се грижеше за нея. Вероятно разиграваше този цирк, за да заблуди Кейтс. Мъжете от двете лодки разговаряха помежду си, когато спираха да нощуват, така че и екипажът на втората моторница знаеше, че Бен не я изпуска от поглед. Той винаги я съветваше да стои далеч от релинга, щом навлезеха в бурни води, спеше между нея и останалите през нощта и се грижеше никой да не я безпокои, докато се къпе или посещава тоалетната.
Тя знаеше, че поведението му може би успява да заблуди околните, но нейната гледна точка бе по-скептична: Бен се грижеше за нея, само защото единствено тя знаеше как да стигнат до Каменния град.
На десетия ден от пътуването, Джилиън внимателно започна да изучава джунглата и течението на реката. От време на време тя се оттегляше в някое ъгълче, изваждаше Бележките си и работеше върху тайнствените си документи. Наближаваха мястото, откъдето щяха да продължат пеша. Щяха да са им необходими от два до четири дни, за да го достигнат, но тя искаше да бъде сигурна, че няма да пропуснат поради невнимание от нейна страна.
— Кажи ми, ако трябва да намалим скоростта, за да разгледаш някое определено място — й каза Бен, забравил лошото си настроение в името на работата. Той веднага забеляза промяната в поведението й, щом навлязоха в горното течение на реката. Сигурно наближаваха мястото, където щяха да оставят лодките и да продължат пеша. Бяха преминали покрай последното селище преди два дни и оттогава бяха забелязали само един сал. Реката непрекъснато се стесняваше и джунглата настъпваше към тях; въздухът ставаше все по-горещ и влажен. По пладне бе почти невъзможно да се поемеш дъх. Според изчисленията му, намираха се точно на екватора.
Освен това наближаваха планините. Великата Амазонка протичаше през равнинна местност, но Рио Негро извираше от зелените, тайнствени, почти неизследвани планини, които се разпростираха към Колумбия и Венецуела. Преди няколко години тук бе открито племето Яномами, което все още живееше в каменната ера.
Джилиън не откъсваше поглед от джунглата.
— Недалеч оттук реката се разклонява, нали?
Той се усмихна.
— Според картите, правени от въздуха, е така. Аз никога не съм идвал чак дотук, сладурче. По тези места живеят само индиански племена, които може да са ловци на глави, невиждали бял човек.
Тя не обърна внимание на последната му забележка.
— Ще тръгнеш по левия ръкав.
— Да, госпожо. И после?
— Ще ти кажа, когато стигнем мястото.
Сега разбра, че недоверчивата малка хитруша му е показала съвсем друг район на картата, но трябваше отново да признае, че тя предварително бе преценила всичко. Беше му дала такава информация, че той да може правилно да определи количеството на хранителните припаси, които щяха да са им необходими, за да стигнат до местоназначението.
Час по-късно достигнаха разклонението и Бен пое по левия ръкав. Сега управлението на лодката изискваше голям майсторлък, тъй като с всяка измината миля реката ставаше все по-плитка и по-тясна и Бен намали скоростта до минимум; едвам лазеха напред. Джилиън стоеше на носа, силно наведена напред и жадно се взираше в джунглата. Умираше от притеснение да не би да изпусне ориентира.
— Не се навеждай толкова много! — предупреди я Бен. — Ще паднеш в реката!
Тя неохотно се отдръпна, но й беше много трудно да се владее. Страхуваше се, че ще изпусне ориентира, че не е разгадала правилно бележките на професора, макар и да бе ги дешифрирала много пъти, за да бъде напълно сигурна.