Бен застана до нея — беше поверил управлението на Пепе. Тя неспокойно се оглеждаше на всички страни. Не можеше да си намери място от нетърпение.
— Я ми кажи — провлечено заговори Бен, — защо, след като Карвахал е открил Анзар по горното течение на Амазонка, ние пътуваме по Рио Негро? Знам, че не си ми казала всичко, което знаеш, но сега мисля, че вече нямаш причини да криеш истината от мен.
— Не ти разказах всички подробности, упоменати в дневника на Карвахал. Мъжете от експедицията, предвождана от Орелана, влезли в схватка с племето Тапуа. Индианките се биели рамо до рамо с мъжете си, поради това Карвахал ги нарекъл амазонки.
Бен въздъхна.
— Значи си си измислила всичко това за анзарите?
— Не. Съществуват и други извори освен дневника на Карвахал. Повечето изследователи свързват името с инцидента с племето Тапуа, но съществуват и други легенди за отделно племе, изцяло съставено от жени-бойци, които живеели във вътрешността на джунглата. Имената Анзар и Амазонка си приличат. Така че е ясно защо толкова много учени смесват преданията за Анзар с мита за амазонките.
— Всичко ми се вижда толкова объркано — измърмори Бен.
Тя се усмихна с поглед, вперен в хоризонта.
— Няма значение. Важно е да открия Каменния град, за да докажа, че татко е бил прав. Няма значение дали племето се е състояло само от жени или пък членовете му са били и от двата пола. Важното за мен е да намеря доказателства за съществуването на тази древна цивилизация.
— Значи ще ти е все едно, дори и ако онова място е било обитавано от армия еднооки бандити?
— Точно така, макар че това би забъркало и мита за циклопите в и без друго заплетената история.
— О, ще полудея от твоите митове! Забрави за еднооките бандити.
Изведнъж Джилиън замръзна на мястото си, вторачена в джунглата.
— Тук е! — извика тя.
— Тук ли?
— Да, точно тук! — Тя се обърна към него и изкрещя в лицето му: — Това е мястото, по дяволите!
Той хвърли един поглед към гъстата джунгла, надвиснала над водата, измърмори „Щом казваш“ и даде необходимите разпореждания на Пепе, който начаса насочи лодката към брега.
Мястото не даваше големи възможности да скрият лодките, но Бен нареди да ги закотвят в едно закътано заливче и да ги завържат с вериги за дърветата. Вероятността обаче да не ги заварят бе доста голяма. Той беше предвидил и това, поради което се бе погрижил и за два големи надуваеми сала, които скриха на около петдесет метра от брега.
Буйната оплетена растителност беше най-гъста покрай брега, защото там имаше повече слънчева светлина; отначало трябваше да си пробиват път с мачететата, но щом се озоваха в мрака под непроницаемия растителен покров, придвижването стана много по-лесно. В джунглата ниско над земята растителността не е гъста; флората непрекъснато пълзи нагоре към слънчевата светлина, за да оцелее. Светът под тройния покров бе необикновен и странен — това бе царството на екзотични пълзящи орхидеи и неподвижен влажен въздух. Гигантските, яки корени на дърветата, чиито корони се губеха някъде високо горе, се извиваха в причудлива плетеница. В този мрачен свят и най-слънчевото пладне се превръщаше в сенчест полумрак; дебелите лиани се виеха и сплитаха като здрави въжета, разклащани понякога от невидимите движения на маймуните, скрити някъде високо горе. От време на време случайно проникнал слънчев лъч озаряваше за миг листака. Звуците заглъхваха и умираха; поради това цвъртенето и крякането на местните жители се долавяха някак приглушено, сякаш идваха от много далеч. В джунглата се усещаше мрачното величие на готическа катедрала.
Джилиън разтоварваше лодките заедно с мъжете. Всеки щеше да носи раница, в която имаше лека палатка, дунапренена постелка за спане, лични вещи и част от хранителните запаси. Останалата част от провизиите щеше да бъде натоварена върху четири носилки, които щяха да бъдат носени от осмината помощници. Бен скри хранителните запаси, предвидени за обратния път до Манаус, при саловете.
Останалата част от деня премина в разтоварване на лодките и разпределяне на провизиите и екипировката, така че Луис реши да прекарат нощта тук. Опънаха палатките и запалиха огън. Налагаше се да оставят спиртниците, тъй като тежаха прекалено много. Отсега нататък щяха да готвят на лагерен огън.
Късно следобед Кейтс влезе в джунглата, за да се облекчи. След по-малко от две минути се раздаде невероятен рев. Бен грабна пушката си и се втурна по посока на писъка, останалите тръгнаха по петите му.