Выбрать главу

Гъстата растителност бе попречила на Кейтс да се отдалечи много. Джилиън чу как Бен казва:

— Не е отровна!

— Мътните да те вземат, само не ми казвай, че не е отровна! — пищеше Кейтс. — Това е коралова змия!

— Ами — спокойно възрази Бен. — Това е речна змия. Доста си едричък, за да те погълне, така че си в безопасност. Успокой се, моля ти се, и винаги носи здрав кол със себе си.

Бразилците се упътиха обратно към лагера, опитвайки се да прикрият подигравателните си усмивки. Джилиън реши да ги последва, обърна се и се сблъска с Дутра.

Начаса отскочи назад със свит от погнуса стомах. Как така не бе усетила кога се е приближил до нея? Как не бе надушила гадната миризма на гнило, която се носеше като облак край него? Той не каза нищо, само й се ухили, оголвайки кафявите си развалени зъби. При вида на дългите резци по гърба й полазиха тръпки. Злобните му похотливи очички се впиха в гърдите й: овладя я зловещото предчувствие, че извергът иска да ги захапе.

Тя се втурна към лагера, но изведнъж се спря. Макар че палатките се намираха само на двайсетина метра оттук, гъстата растителност щеше през цялото време да я скрива от погледите на останалите. Всъщност беше в ръцете на Дутра. Затова Джилиън рязко смени посоката и се приближи до Бен. Той я изгледа учудено, сетне погледът му се плъзна към Дутра и прозрението измести изненадата от очите му.

Бен обви талията й с ръка. Джилиън с раздразнение си помисли, че би трябвало да очаква нещо подобно. Бен Луис не бе човекът, който ще изпусне възможността да я опипа.

Оставиха Кейтс да си върши работата, прекъсната от появяването на змията, и се отправиха към лагера. Дутра не се виждаше никъде. Джилиън се изненада от невероятната му способност да се движи безшумно.

Бен я притисна към себе си и прошепна:

— Всичко наред ли е?

— Да — отвърна тя и го дари с благодарствена усмивка. — Просто реших да проявя предпазливост.

— Малка хитруша!

Той спря, щом приближиха палатките и буйно я привлече към себе си.

— Ще те целуна! — прошепна той и се наведе към устните й. — Искам и ти да участваш обаче!

Да участва, а? Тарикат! Силните му ръце я държаха в желязна прегръдка и нямаше накъде да мърда. Опита се да се възпротиви, ала устните му вече бяха върху нейните и езикът му ловко се плъзна в устата й.

Разтърси я дива вълна от наслада, през ума й мина мисълта, че е противозаконно да целуваш така, както го правеше Бен Луис. Добре съзнаваше, че трябва да го отблъсне, ала не можа да устои на изкушението. Обви ръце около загорелия му врат и се отпусна с омекнали крака, замаяна от топлината на мускулестото му тяло.

Той изстена глухо от изненада и удоволствие и притисна слабините си към ханша й. Ръката му се плъзна надолу и погали закръгления й задник.

Джилиън светкавично отскочи назад и го изгледа през рамо, излизайки на откритото място, където бяха разпъна палатките. Той изръмжа от разочарование. Заслужаваше си го. Не беше се измъкнала от Дутра, само за да се набута в ръцете на Бен, колкото и умели да бяха те; не идваше да се злоупотребява с млади дами в затруднено положение.

Веднага след вечеря, Джилиън се оттегли в палатката и, защото Бен все още й беше сърдит и тя не искаше да се мярка много-много пред погледа му. Разви постелката, която бе не по-дебела от два-три сантиметра, но се оказа изненадващо удобна. Найлоновите палатки бяха съвсем малки: височината им беше колкото да седнеш, а ширина — около метър и половина. Постелките за спане бяха широки около деветдесет сантиметра, така че отстрани оставаше половин метър за личните вещи. Палатката се затваряше със здрав, двустранен пластмасов цип. За да осигури спокойствието си, Джилиън измъкна от раницата едно руло изолирбанд, отряза десет сантиметрова лента залепи с нея закопчалката на ципа към пода. С тази евтина и ефикасна мярка за сигурност никой не можеше да отвори палатката отвън. Здравият найлон я предпазваше от опасностите на нощната джунгла, а изолирбандът — от Бен Луис, така че можеше да спи спокойно.

Джилиън внимателно подготви координатите, които щеше да даде на Бен на следващата заран, прибра документите си и се съблече. От опит знаеше, че най-удобно е да се спи по памучна тениска и гащи. По време на експедиция никога не носеше сутиен.

Угаси фенерчето; през найлона се процеждаше слаба светлина от огъня, така че тъмнината не беше пълна. Тя бръкна в раницата, извади пистолета и го сложи близо до главата си. Чу как Бен се прибира в палатката си, която бе разположена плътно до нейната. Откъм огъня се дочуваха гласове. Ако бяха достатъчно умни, трябваше добре да се наспят, защото им предстоеше кошмарен ден. Следвайки собствения си съвет, Джилиън се опъна и веднага заспа.