Рик гледаше с отвращение към двете палатки, разположени плътно една до друга.
— Казала му е за съкровището — измрънка той. — Копелето ще се опита да ни разкара.
В главата на Кейтс се въртеше същата мисъл, но Луис с нищо не бе показал, че очаква да намерят нещо друго освен руини. Нямаше да се безпокои толкова много, ако водачът не се бе оказал съвсем различен от онзи човек, който Кейтс си мислеше, че наема. Компетентният и властен Луис нямаше нищо общо с пропадналия мърляв пияница, когото бяха срещнали в онзи бар в Манаус.
— Не бива да го изпускаме от поглед — заяви той.
Това беше всичко, което можеха да направят засега. След като откриеха диаманта, положението щеше да се промени.
— Изобщо не съм предполагал, че Джилиън ще се хване с тоя — горчиво размишляваше Рик на глас. — Най-много ме мъчи това, че изцяло сме в ръцете й. Още от раждането си ми е трън в очите.
Кейтс го изгледа с преценяващ поглед. Рик Шърууд не се отличаваше с интелигентност. Кейтс с нетърпение очакваше мига, в който Дутра завинаги щеше да затвори устата и на този хленчещ мухльо.
— Явно ти няма доверие, щом е решила да играе комбина с Луис — отвърна той. Вероятно това бе една от поредните й маневри. Джилиън нямаше нищо общо с брат си: тя бе проницателна и сдържана, може би бе прозряла, че Кейтс играе двойна игра. Сближаването й с Луис явно бе начин за самозащита, бе си наела бодигард, така да се каже. Той също не бе предположил подобно нещо, като се има предвид враждебността и неприязънта, която бяха проявили един към друг при първата им среща, ала Джилиън не бе първата жена, която се възползваше от предоставилата и се възможност. Изглежда, че тя бе по-умна от тях двамата, защото първа бе прозряла действителната природа на Луис и бе извлякла полза от нея.
Да, Бен Луис бе костелив орех — храбър, непоколебим и лукав. Освен това дебнеше Дутра като ястреб и винаги беше въоръжен. Можеха да се справят с него само чрез засада.
От мига, в който напуснаха Манаус, проблемите ставаха все повече и повече. Вместо опитен водач, Дутра излезе жесток наемен убиец, който се крие от закона. Освен това не познаваше Рио Негро и трудно се оправяше в джунглата. Кейтс все пак се надяваше, че Дутра ще успее да ги изведе обратно, щом се докопат до съкровището, защото за Луис обратен влак нямаше да има.
9.
Макар и да предполагаше колко тежко ще й бъде, денят беше истински кошмар. Раницата на гърба й така тежеше, че към обед вече едва местеше краката си. Ремъците се впиваха в раменете й, а бедрата й горяха. Пътуването през джунглата не бе леко дори и без багаж, а с товар на гърба си беше чисто мъчение. Огромни усилия изискваше и вдишването на тежкия влажен въздух. Трябваше да гледа в краката си, за да не се спъне в някой корен, да избягва висящите лиани, които можеха да я омотаят в мрежата си и да носи тояга, с която да прогонва всички обезпокоени от минаването им живинки.
Бен и двамата индианци, Пепе и Еулохио, сякаш не усещаха умора, макар че Бен се къпеше в пот. Джилиън все пак се гордееше, че се справя толкова добре, колкото и носачите и далеч по-добре от Дутра. Рик и Кейтс, както и предполагаше, беряха душа, защото никога през живота си не бяха полагали физически усилия. Бен наложи бавно темпо, но двамата пръхтяха като изтощени коне и плетяха крака. Щом водачът обяви почивка, двамата се стовариха като трупове на земята, дори без да свалят раниците си.
Джилиън ловко се освободи от раницата и я пусна на земята..
— Пийни малко вода — обърна се тя към Рик. — И вземи една таблетка сол.
Нито той, нито Кейтс се помръднаха.
— Пийнете малко вода! — настоя тя.
Рик я погледна с едно око.
— Ти пък какво си се загрижила за нас? — злобно се заяде той. — Проклета кучка!
— Не е зле да я послушате. — Тонът на Бен не търпеше възражение. — Тя е много по-печена от вас. Ако искате да се почувствате по-добре, не е лошо да последвате съвета й. Ще ви зарежа тук, ако не се движите в крак с останалите.
Кейтс безмълвно се протегна за манерката с вода. Джилиън го видя как преглъща таблетката сол. Изразът на лицето му не беше особено дружелюбен — идеята да бъде зарязан сам насред джунглата май изобщо не му се нравеше, тъй като в края на краищата той бе финансирал експедицията. Джилиън си помисли, че Бен бе нагъл поне за двама.
Рик с неудоволствие последва примера на Кейтс и скоро се почувства по-добре; дори можа да хапне малко от храната, приготвена от Пепе.
Щом започнаха да се стягат за тръгване, Рик бавно се приближи към раницата на Джилиън.