Повече от две седмици той рядко й разрешаваше да се отдалечава на повече от три метра от него и беше извън обсега на погледа му, само когато задоволяваше природните си нужди и след като дръпнеше ципа на палатката си през последните три нощи. Но дори и когато задоволяваше природните си нужди, той се въртеше наоколо, като внимаваше да не се появи Дутра. Такъв наложен близък контакт вече би го накарал да откачи от скука, ако беше която и да е друга жена. Разбира се, и Джилиън го караше да подлудява, но не от скука.
Истината беше, че той се чувстваше притеснен и раздразнен, че тя не е до него нощем, за да може да я пази. Какво ли би станало, ако Дутра се опиташе да влезе в палатката й? Разбира се, Кейтс явно му беше набил в главата, че трябва да се държи възможно най-прилично по време на пътешествието навътре в джунглата, но това не означаваше, че Бен му бе повярвал дори и за момент. Джилиън използваше хитрината с лепенката, за да запечата ципа на палатката от вътрешната страна, и имаше и пистолет, но какво би станало, ако Дутра просто разрежеше плата? Дали Джилиън щеше да го чуе и да се събуди на време? Беше доказала, че е повече от способна да се справя с различни ситуации. Всъщност, почти през цялото време беше една крачка пред него, което го вбесяваше адски. Но въпреки това той се безпокоеше и нервничеше, защото ако не я получеше скоро, щеше или да експлодира или да се превърне в бръщолевещ идиот.
Когато я върнеше цяла целеничка в Манаус, щеше да се заключи с нея в някоя хотелска стая и нямаше да излезе оттам, докато не намереше нова работа като водач, което би му отнело поне месец. Цял месец да се любиш… Той се впусна за миг в доста живи фантазии. След това сви очи, когато се сети, че ако приеме друга работа, ще трябва да я остави сама, а когато се върнеше, тя сигурно щеше да е изчезнала. Независимата госпожица Шърууд щеше да се е качила на самолета за Щатите или пък щеше да се е отправила някъде надалече да изкопава стари кости от земята.
Спря на място и се обърна, за да я изгледа страшно. Зад нея цялата колона се люшна и също спря, но той не благоволи да ги удостои с вниманието си.
— Да отидеш на мястото, което ти посочих! — изстреля той и се обърна, за да отсече яростно една лиана.
— Загубен си, Луис — каза приглушено тя, като тръгна пак след него. — Топлината те е побъркала.
— Не е топлината — дойде неговият отговор, — а критичното натрупване на сперма.
— Разбирам — трябваше да захапе устната си тя, за да не избухне в смях. — Умът ти се е задръстил.
— Абе нещо се е задръстило, ама не е умът ми.
Гласът му звучеше толкова раздразнено, че й се искаше да го потупа по главата и да го успокои, но не смяташе, че ще оцени жеста й. Вместо това, попита:
— Ако ти е толкова трудно без жена, как си издържал по време на другите експедиции?
Той я погледна пак през рамото си, като наситено синьото на очите му проблясваше в зеленикаво оцветения полумрак:
— Обикновено не е.
— Какво не е?
— Трудно.
— Какво е различното при това пътешествие?
— Ти.
— Какво, напомням ли ти за нещо?
— Нещо такова — той отново беше снижил глас.
Тя млъкна, но се усмихваше. Значи се чувстваше разочарован. Добре. Точно това заслужаваше.
Той внезапно спря отново и застана неподвижно. Тя се плъзна настрани, за да не се блъсне в него. Зад нея всички също спряха и нещо в неговата неподвижност я накара да застане нащрек. Бен бавно свали пушката си.
Прошепна нещо на Пепе на езика на туканите и жилавият малък индианец също му отвърна тихичко.
— Назад — прошепна Бен. — Много внимателно, без никакъв звук.
Лесно беше да се каже, но трудно да се направи. С мълчаливите подканяния на Пепе и Еулохио, всички те се върнаха назад, като внимаваха къде стъпват, за да не изпращи някоя съчка под краката им и използваха ръцете си, за да отстранят клоните по пътя си, като бавно изминаваха сантиметър след сантиметър по обратния път много по-внимателно, отколкото на идване.
Бен спря отново. Джилиън се опита да види какво става, но широкият му гръб блокираше гледката. Той направи леко движение с китката си, което я накара да замръзне на място.
Тогава го видя. Очите й внезапно различиха контура му всред гората, която го заобикаляше. Свирепи очи, златисти и хищнически, фокусирани върху Бен, който водеше колоната. Великолепна златиста кожа, напръскана с черни петна и сливаща се почти напълно с пъстрите листа. Шарена опашка, чийто край мърдаше, като че ли си имаше свой собствен живот.