— Не искам да се грижиш за мене! — извика тя, като вдигна ръка, за да го махне от пътя си. — Искам само да ме оставиш на мира, Бен Луис! Не се приближавай нито крачка повече!
Той се приближи, като я дебнеше по начина, по който ги беше дебнал ягуара.
— Добре, де — каза тя отчаяно, — излъгах.
Той спря.
— Излъга за какво?
— Само те дразнех.
— Дразнила си ме. — Не беше въпрос. — Точно това правиш през цялото време.
— Не, не така.
— Ти си мислиш така.
— Хъм. — Тя се опита да събере мислите си. — Просто твоята поза ми лази по нервите.
— Моята поза?
— Недей да се чудиш толкова! Позата ти. Нали знаеш, оная поза, която заемаш, когато си мислиш, че си дар божи за жените и че можеш да имаш всяка, която пожелаеш!
— Наистина мога! — скръсти той ръце.
— Освен мене — скръсти и тя ръце.
— Значи така — каза той бавно. — Правиш го на инат.
— По-лошо ли е от това, което ти правиш? Опитваш се да ме съблазниш, за да си увеличиш бройката.
— Не е така.
— А?
— Хич не се чуди.
— Разкажи ми — чакаше тя търпеливо.
Той се наведе толкова близо над нея, че тя можа да види блестящите точици в дяволски сините му очи.
— Опитвам се — отвърна той, като наблегна на думата по същия начин, който беше използвала тя, — защото ме възбуждаш толкова много, че не мога да се оправя от момента, в който се срещнахме.
Тя не искаше да слуша. Невъзможно беше да се сдържи и да не погледне надолу. Наистина ли беше възбуден? Скри се зад сарказма си:
— При подобни обстоятелства би се опитвал точно толкова с всяка друга жена. Защо трябва да се чувствам поласкана?
— А, тук грешиш. Не се занимавам с омъжени жени, например.
— Е, аз пък не искам да се занимаваш с мене! Точка по въпроса.
— Разбира се, че искаш — каза той с весела усмивка на лицето си. — Просто искаш да те кандърдисвам, за да се чувстваш по-добре след това.
Може би само гласовете на мъжете, които се връщаха след банята си, я спряха да не го удари по главата. Обърна се и взе вързопчето си. Той направи същото. Когато мъжете навлязоха един по един в лагера, Бен и Джилиън не разговаряха. Той сложи пушката на рамото си и каза небрежно:
— Всеки, който се опита да гледа, ще получи куршум в главата.
Джилиън вървеше леко по пътеката, направена от мъжете. Тя завиваше надолу на няколко метра от клисурата, което при гъстата джунгла я правеше невидима. Свършваше точно пред тесния водопад.
Бен проучи обстановката.
— Ще пресечем от другата страна — каза той. — Така ще виждам по-добре пътеката. Зад водопада има място, откъдето можем да минем.
Наистина имаше място и преминаха, като си подбираха пътя по камъните. Бен свали пушката от рамото си и й я подаде.
— Аз съм първи.
Тя не протестира, защото се почувства доста облекчена. Притесняваше се, че ще трябва да се съблече пред него след разговора, който току-що бяха водили. След като той щеше да се изкъпе първи, някак си нямаше да й бъде толкова трудно после й му беше благодарна, че предложи такова решение. Понякога, както когато беше разтрил гърба й, можеше да бъде наистина мил.
11.
Мил ли? Глупости! помисли си Джилиън след пет минути. По-скоро замисълът му беше сатанински. Не можеше да откъсне очи от него и той го знаеше.
Беше се съблякъл напълно без всякаква липса на свян, което й подсказваше, че е свикнал да стои гол в компанията на жена. Пък и коя ли жена, ако беше с всичкия си, би искала той да е облечен? Беше висок и слаб, с великолепна мускулатура, а хълбоците му бяха така заоблени и стегнати, че ръцете й инстинктивно се свиха в юмруци, за да устои на изкушението да ги пипне. Имаше рамене на хамалин и крака на атлет, дълги и мощни. Никога по-рано не й беше доставяло такова удоволствие да гледа мъж.
Влезе във водопада и остави водата да се плиска върху него, като отметна глава назад и разтърси косата си. Слънцето позлатяваше играещите мускули на великолепното му силно тяло, а водните капки във въздуха блестяха като диаманти. Гениталиите тежко висяха между краката му. Беше толкова съвършен, мъж до мозъка на костите си, че чак я заболяха гърдите, защото не можеше да диша.
Тогава той я погледна, като синьото на очите му беше толкова наситено, че можеше да го види дори и от десетината метра разстояние, което ги разделяше. Той пристъпи малко напред, така че водата падаше най-вече върху гърба му. Беше точно на края на скалата, над малкото езерце под водопада. Виждаше го изцяло, без водните струи да размазват контурите на силното му тяло. Докато я гледаше, членът му започна да се движи, да става по-плътен и по-дълъг, да се надига гневно към корема му.