По дяволите, помисли си трескаво тя. Не можеше да се измисли по-очевидна демонстрация на желанието му. Нищо не можеше да бъде по-съблазнително от факта да знаеш, че си желана и той, разбира се, също го съзнаваше. Мощната реакция на тялото му, само когато я гледаше, нанесе десет пъти по-голям пробив в нейната защита, отколкото мазните, евтини ласкателства или дори от онези разтапящи костите целувки.
Погледът й не можеше да се отклони от ерекцията му и тя почувства как я обхваща слабост. Устата й започна да се пълни със слюнка и тя преглътна мъчително. Онова нещо там беше внушително, като основата му беше по-плътна от закръглената глава. Тя почти изстена на глас.
Успя да откъсне поглед и срещна очите му, ярки и очакващи. О, разбира се, той знаеше точно какво й причинява. Този мъж беше сатана. Джилиън изпита нов неудържим подтик да запрати камък към него.
Като си тананикаше, той приключи с банята и дори си изпра дрехите, без да бърза. Ръцете на Джилиън стиснаха пушката, която лежеше в скута й и тя се насили да огледа пътя, който водеше към лагера, за да види дали някой смелчак не беше решил да провери как Бен ще изпълни заканата си. Птичките пееха и подскачаха безгрижно от клон на клон, като преливащите цветове на перата им проблясваха, когато пресичаха някой слънчев лъч. Беше мирно и много красиво, а голият мъж под водопада беше в същата хармония с дивата природа наоколо, както и останалите същества в джунглата.
Какво ли би било да живее с него тук, зачуди се тя. Да бъдат само двамата и да няма никой друг на стотици мили наоколо.
Веднага щом мисълта й прие завършена форма, тя се надсмя над абсурдността й. Това не беше Раят и той не беше Адам. Беше Бен Луис, грубиян и авантюрист. Всяка жена би била луда дори и да си помисли за някакво постоянство от негова страна. Всичко, което той искаше беше жена за момента, за да задоволи незабавните си нужди. Всяка би свършила работа. А след това щеше да изчезне по някой от маршрутите си. Джилиън предполагаше, че от време на време щеше да се появява отново при тази жена, за да може тя да го нахрани и да си легнат след това. Едва ли имаше проблеми да намери такава. Но това в никакъв случай нямаше да бъде Джилиън.
Ако намереше града на анзарите, щеше да увенчае кариерата си с успех. Щеше да може да си избира работата, макар че все още не беше решила какви са предпочитанията й. Не беше обвързана с фондацията след начина, по който се бяха отнесли с нея, когато им каза за Уозала и Анзар. Беше взела неплатена отпуска, за да направи това пътешествие, но не беше сигурна дали иска да се върне. Определено не би се върнала на същия пост.
Трябваше да вземе някои решения; решения, които не засягаха Бен Луис, без значение колко великолепно изглеждаше той гол под водопада.
Той беше свършил с банята и застана на брега, за да се избърше. Не направи никакъв опит да се обърне с гръб към нея, затова и тя не направи никакво усилие да погледне настрани. Вместо това прие неизречената му покана и го изгледа преценяващо.
— Не си много добър пазач — обвини я той, като около устата му играеше усмивка. — През повечето време гледаше мене, а не наоколо.
— Ами ти правеше всичко възможно, само дето не размаха байрак, за да привлечеш вниманието ми — отвърна тя. — Не исках да те разочаровам.
— Абе не размахвах точно байрак. Ако беше казала дръжката на байрака, сигурно би било по-точно, но…
Тя взе един камък и го запрати към него, преди той да завърши изречението си. Беше практикувала различни спортове в училище и в колежа, така че ръката й бе точна и силна. Камъкът го удари по бедрото, смущаващо близо до „дръжката на байрака“.
— Ох! — Погледна я той ужасено. — Господи, боже мой! — изрева той. — Внимавай какво правиш, по дяволите.
— Внимавам. Много добър прицел имам. — Тя вдигна още един камък — Искаш ли да ти покажа?
Мигновено й обърна гръб, тъй като не искаше да поема риска някой неточен или пък добре премерен удар да го прасне, където не трябва. В гласа й отново се беше появила онази опасно сладникава нотка, а в такива моменти той не й вярваше и за секунда. Бързо навлече дрехите си, преди да е решила нещо друго, но след това се усети, че се усмихва пак. В крайна сметка беше доволен. Беше я видял как реагира на неговата голота и неговата възбуда. Разбира се, че го искаше. Нямаше да успее да се съпротивлява много дълго. Не можеше да повярва, че го държи на страна, само за да му докаже, че той не може да я има. И какво постигна с това, освен да причини и на двамата страхотно разочарование?
Но трябваше да признае, че беше интересно, Джилиън можеше да го подлуди, но поне нямаше да умре от скука покрай нея. Трябваше да си събира акъла винаги, когато правеше нещо с нея, независимо по какъв повод. Беше свикнал да съблазнява жените, когато си поиска, да ги омайва без особени усилия, но Джилиън отказваше да я съблазняват или очароват.