Лицето на Джилиън беше пребледняло и напрегнато. Съвсем случайно тя беше погледнала към Мартим, когато той падна и беше видяла израза на пълен ужас и безпомощност в очите му, когато земята поддаде под него. Осъзнаването, че отива към смъртта си и не може да направи нищо. Баща й също беше умрял при падане в тези планини. Дали не се беше случило на тази тераса? Дали този ужасен, безпомощен поглед, когато разбираш, че се срещаш със смъртта, не се беше появил и в неговите очи?
— Какво ще правим? — попита тя почти беззвучно.
Погледът на Бен беше остър.
— Продължаваме. Трябва да се махнем от тази тераса.
— Но… Трябва да слезем долу. Може да не е умрял. — Чувстваше, че трябва поне да се опитат, макар че ако разсъждаваха логично, трябваше да е станало чудо, за да оцелее Мартим. — А ако, ако е мъртъв, трябва да го погребем.
— Не можем да стигнем до него — отвърна Бен, като внимателно се приближаваше към нея. Не му харесваше как изглежда. Като че ли беше в шок.
— Но трябва да направим нещо. Може само да е наранен…
— Не. Мъртъв е.
— Не можеш да видиш дали диша, дори и с бинокъла…
— Джилиън. — Той я обгърна с ръце и я придърпа към калното си тяло, като поглади с ръка влажната й коса. — Мъртъв е. Имаш думата ми за това.
Черепът на Мартим се беше пукнал като зряла диня върху скалите под тях. Нищо не можеха да направят за него, а той не искаше Джилиън да види трупа му.
— Тогава трябва да извадим тялото му.
— Не можем. Терасата няма да издържи, дори и да имахме оборудването, което ни трябва за това. Необходим е професионален екип, за да го извади.
Тя мълча около минута, но той почувства ситния трепет на тялото й и я притисна още по-силно към себе си.
— Ще се върнем за тялото му, нали?
Сега вече трябваше да й каже истината.
— Няма да има за какво да се връщаме.
Джунглата щеше да се е погрижила за унищожението на всичко, което бе останало от тялото на Мартим, докато се върнеха.
— Разбирам.
Тя изправи рамене и се дръпна от него. Наистина разбираше. Ако не беше в шок и толкова разтревожена, никога нямаше да зададе такъв глупав въпрос. Не можеха да направят нищо за Мартим. Всичко, което можеха да направят за себе си, беше да продължат с експедицията.
12.
Групата продължи унило пътя си. Бен наблюдаваше Джилиън по-внимателно от друг път, защото напрежението, изписано на лицето й, го безпокоеше. Макар че беше достатъчна сама по себе си, не само смъртта на Мартим я беше разстроила. Имаше и нещо друго, нещо, което беше по-дълбоко.
Беше започнал да се безпокои, че няма да могат да се махнат от тази тераса преди здрач и че ще трябва да спят на нея. Нямаше място за палатките, затова щяха да бъдат изложени на пълчищата от комари, които бяха започнали да ги тормозят, откакто бяха напуснали реката, както и на всякакви други опасности.
Бен нареди да спрат и да си починат и притеснен от ситуацията, изпрати Пепе на разузнаване. Клекна долу и се загледа в заобикалящите ги планини над тях. Чувстваше се като в дупка, тъй като само над самите им глави се виждаше късче небе. Нещата не бяха чак толкова зле, просто той се чувстваше така. Искаше му се час по-скоро да се махнат от тази тераса.
Джилиън също се беше загледала мълчаливо в планините. Бен отиде до нея, като внимаваше да не се приближава много към нестабилния край на терасата.
— Какво има? — попита я тихо, като клекна до нея.
Тя несъзнателно късаше едно листо на парченца. Не го погледна, а продължаваше да се взира в планините.
— Баща ми е намерил смъртта си при падане — отговори най-накрая тя. — Казаха ни, че е станало в планината. Трябва да е било в тази планина, някъде по маршрута, по който вървим. Може да е станало и на тази тераса. Достатъчно е опасна.
Искаше му се да я утеши, просто да я прегърне, докато болката й утихне, но не можеше да направи нищо. Този подтик беше нещо ново за него — никога преди това не беше искал да се грижи за някого. Доста стряскащо беше.
— Няма начин да разберем — каза й той. — Не мисли за това.
— Не мога да престана ей така, като че ли спирам чешмата. Аз го обичах, знаеш ли?
— Знам.
Изглежда че любовта към баща й още беше силна, за да изразходва толкова много време и енергия, за да се опитва да възстанови реномето му, като при това рискува и се подлага на такива опасности. Повечето хора дори и не биха помислили за толкова опасна и толкова изтощаваща експедиция, а тя го правеше за човек, който отдавна е мъртъв. Проряза го остра болка, щом разбра, че когато Джилиън обича някого, тя го обича завинаги.