— Можеш ли да ми кажеш къде те боли най-много, скъпа?
Бен заопипва ставите й, като започна от дясната китка и продължи нагоре. Гласът му беше подчертано нежен.
— Лявото рамо… — едва успя да каже тя. По челото й беше избила студена пот. — Мисля, че е извадено от ставата.
Въобще не беше чудно, като се има предвид, че ставите й бяха понесли немалкото тегло на Рик. Бен беше много внимателен при прегледа, но въпреки това тя извикваше всеки път, когато я пипнеше. Цялото му внимание беше така концентрирано върху нея, че не разбра кога пъшкащите и дишащи тежко мъже издърпаха Рик, макар че те бяха само на няколко стъпки от него.
— Трябва да ти наместя рамото — каза тихо той. — Ще те боли адски, но трябва да се направи.
— А как мислиш… ме боли сега? — Зениците й се бяха свили като точици от болката. — Направи го…
По дяволите! Хич не му харесваше, че трябва да го направи, като знаеше колко много щеше да я боли, но тя беше права. Нямаше да спечелят нищо, ако се бавеха. Не можеха да я закарат в болница, да кажем след около час. Можеше да мине цял месец преди това и то ако имаха късмет. Рамото й трябваше да бъде наместено сега. Знаеше как да го направи — беше го правил преди, а веднъж наместваха и неговото рамо. Хич не беше лека работа. Преди да се замисли твърде много, той повдигна ръката на Джилиън, задържа я права и постави своята върху рамото й.
Тя изкрещя в момента, в който рамото изщрака и влезе в ставата си и стройното й тяло се изви като дъга. Прегракналият й вик кънтеше около тях. Бен се надяваше, че тя ще припадне, но това не стана. Вместо това се търкулна конвулсивно на една страна и започна да се дави в мъчителен опит да повърне. Преди това беше бледа, а сега направо беше като тебешир.
— Какво й е? — Рик пълзеше към тях с бледо и все още подивяло лице.
— От тежестта ти рамото й се е измъкнало от ставата, когато те е уловила — отговори насечено Бен. Беше учуден от яростното желание, което го обзе да изрита Шърууд обратно в пропастта за това, че беше толкова глупав и причини болка на Джилиън, като при това я беше подложил на смъртна опасност.
Рик спря изведнъж, защото всичката му сила го напусна. Падна по корем и остана да лежи тресящ се като лист от трепетлика.
— Господи! — прошепна той. След малко успя да вдигне глава. — Ще се оправи ли?
Бен би желал да има лед под ръка, за да облекчи болката в рамото й и да спре подпухването, но сигурно по-лесно би получил луната.
— Няма да е много добре за два-три дни. Ставата ще я боли ужасно. — Посегна към манерката и намокри носната си кърпа, с която изми лицето и шията й. — В шок е. Вдигни краката й и ги сложи върху твоите — нареди той и Рик веднага го послуша.
Постепенно Джилиън започна да се чувства по-добре. Макар че рамото й продължаваше да тупти, болката не беше така силна, както преди. Пристъпът на повдигане беше преминал и тя лежеше кротко и си почиваше.
— Сега по-добре ли се чувстваш? — попита Бен след няколко минути.
— Просто чудесно — измърмори тя.
— Добро момиче. Ако можеш да седнеш, ще превържа рамото ти. Щом го обездвижим, пулсиращата болка ще спре.
Говореше, като че ли самият той беше имал такова преживяване. У Джилиън се пробуди любопитството, но бързо угасна. Просто нямаше сили да проучи въпроса. Бен внимателно я повдигна до седящо положение и я подпря на коляното си. Като че ли всички стояха наоколо и я наблюдаваха с различна степен на загриженост, поради различни причини. Освен Дутра, забеляза тя. Според нея той все още беше на мястото, на което беше и когато Рик започна да пада. На бруталното му лице беше изписана насмешка.
Материалите за оказване на първа помощ включваха и ластични бинтове с различна ширина в случай, че някой си изкълчеше глезена или разтеглеше коляното. Бен взе най-широкия и стегнато превърза рамото й с него. След това използва още един, за да привърже лявата й ръка плътно към тялото. Ако се чувстваше по-добре, сигурно би го изпепелила с поглед, защото превръзката не й помогна, а просто подсили пулсиращата болка.
— Знам, че боли — като че ли прочел мислите й, каза той. — Почакай, след малко ще се почувстваш по-добре, обещавам ти.
Слава богу, скоро силната болка започна да намалява. Бен й даде два аспирина, които тя с благодарност изпи. Пепе се върна, докато тя все още възстановяваше силите си подпряна на коляното на Бен. Чу как Еулохио му разказа на родния им език какво се беше случило. Над главата й Бен тихо попита Пепе нещо. Джилиън разбра само половината му отговор. Като че ли оставаше още малко от проклетата тераса — може би около час път. Но толкова много време беше загубено, че можеше да не успеят преди да падне мрак.