Тя се съсредоточи, за да стои съвсем мирно, тъй като се страхуваше, че всяко движение би върнало предишната агонизираща болка. Бен разкопча ризата й и започна да я съблича, като внимателно плъзгаше ръкава по ръката й, без да размърдва рамото. След това погледът му се спря за секунда върху фланелката й, преди да се вдигне към лицето й. Големите му очи заблестяха смущаващо, но той само каза:
— Ще трябва да срежа фланелката ти. Не можеш да вдигнеш ръце, за да мине през главата ти.
Не я безпокоеше това, че ще трябва да срежат фланелката, а че ще трябва да я свали въобще, помисли си тя кисело. Втренчиха се един в друг като борци, преди да си приложат хватка, и накрая Джилиън каза:
— Еластична е. Помогни ми да си измъкна дясната ръка и главата и след това ще я смъкнем надолу по лявата ми ръка.
Ръцете му бяха невероятно нежни, докато й помагаше да извади дясната си ръка, след това издърпа дрехата през главата й и я измъкна надолу по лявата й ръка без да й причини особена болка. Погледът му се спря на оголените й гърди и въпреки усилията си, тя усети как те започват да се стягат в отговор. Една вена запулсира в основата на шията й.
Той знаеше, че не могат да се любят сега, като се имаше предвид състоянието й, но повече не можеше да сдържа ръцете си да не я помилват. Все едно да искаше да спре дъха си. Плъзна лявата си ръка около нея и нежно я притисна към себе си, докато дясната му ръка обхвана една след друга гърдите й, а грубият му палец очерта изпъкналите малки връхчета. Беше очарован от начина, по който всяка от твърдите, пълнички издатини пасваше в дланта му и едвам я изпълваше. Зърната на гърдите й бяха бледи, деликатно розово-кафяви. Колко нежна беше кожата й в сравнение с голямата му, груба, загоряла от слънцето ръка.
Тя беше съвсем притихнала, само ритъмът на дишането й се ускори. Бен наведе глава и я целуна; просто не можеше да се спре да не го направи. Откакто я беше издърпал от ръба на пропастта, той трепереше вътрешно от уплаха, че почти я беше загубил, и нуждата му да я прегърне беше по-силна от всичко. И все пак, трябваше да запази контрол над себе си. Какво от това, че тя беше най-сетне почти гола в ръцете му? Какво от това, че беше толкова възбуден, че чак ципът на панталона му щеше да се пръсне? Тя беше наранена и той трябваше да се погрижи за нея; сексът щеше да почака. Но не дълго, помисли си той отчаяно. Не можеше повече да търпи.
Необходима му беше цялата сила, за да я пусне, да се дръпне от нея. Тя мълчаливо го наблюдаваше с толкова разширени зеници на очите си, че зеленият ирис почти не се виждаше.
Лицето му заблестя от пот, но той успя да отклони мислите си към необходимите неща.
— Къде са тези мокри кърпички? — попита с напрегнат и груб глас. Прочисти гърлото си.
— В предния джоб — тя също преглътна.
Намери ги и Джилиън протегна дясната си ръка, като мълчаливо отстоя правото си да се избърше сама. Изми се с една от тях колкото можа, като пренебрегваше факта, че е гола с достойнство. Беше много по-интимно, отколкото когато се къпа пред него. Тогава беше нещо като състезание — да види до каква степен може да го предизвика. Сега беше различно. Бен беше различен по някакъв начин. Нежността на милувката му беше изнервяща, макар че беше съвсем в неговия стил да използва първата възможност, за да опипа гърдите й.
Когато тя свърши с миенето, той взе дясната й ръка и внимателно разгледа тъмните синини, които напълно обгръщаха китката й. Подобни синини имаше и около лявата й китка, както и нагоре по двете й ръце.
— Няма да можеш да правиш нищо няколко дни — каза тихо той и й помогна да легне по корем. — Мускулите на гърба и в горната част на ръцете ти ще те болят почти толкова, колкото и рамото.
— Лосионът ще помогне — каза тя, като затвори очи.
Той мълчеше, докато втриваше остро миришещата течност без да бърза, защото знаеше, че всяка минута, която използва, за да разтрие пресилените й мускули, ще намали остротата на болката, която ще трябва да понесе на следващия ден. Вдигна я пак в седнало положение и разтри двете й ръце. Мускулите им бяха разтегнати до крайна степен. Лявото й рамо беше подуто и натъртено. Превърза го отново и тя въздъхна с облекчение, щом усети опора.
— Тази нощ ще спиш така, както си, без фанелка. Искаш ли да остана при тебе?
Тя се изненада, че я пита, вместо направо да заяви, че ще остане при нея и така да я принуди да спори с него. Това, което я безпокоеше, беше, че въобще се замисли над възможността да спори.