— И двете — пъхна загорялата си ръка зад гърба й и я повдигна така, че да седне, с такава лекота, като че ли тя беше дете. Тя грабна чаршафа и го тикна под мишниците си, за да покрие гърдите си, а той се ухили. — Снощи това не те тревожеше — каза й той и сложи металното канче в дясната й ръка.
Тя отпи внимателно от вдигащата пара течност.
— Разбира се, че ме тревожеше, но не можех да направя нищо.
Той разтри голия й гръб, като силните му пръсти приискаха мускулите и прогонваха болката и вдървеността от тях. Тя затвори очи в екстаз и тихо замърка.
— Мм, точно там — промърмори тя.
— По-добре си, отколкото си мислех — каза той. — Може би се дължи на добрата ти форма. — Взе канчето от ръката й, отпи от него и й го върна. — Сега да видим как е рамото.
Изглеждаше почти по същия начин, както и миналата вечер, подуто и натъртено, но тя можеше да си движи ръката малко повече.
— Мисля, че ще бъда добре, ако го превържем — каза тя. — Но ми дай още малко аспирин заради възпалението. Никога не съм предполагала, че изместеното рамо може да е такъв проблем. Мислех си, че само го връщаш на мястото му и всичко е наред.
— Не съвсем — каза той сухо.
— Разбрах вече. Помогни ми да се облека и ще тръгнем.
— Определено си спомням да казваш, че аз съм този, който ще реши дали ще продължим днес или не.
— Май че имаш халюцинации.
— Сигурно. Никога не си била толкова мила.
Докато й говореше, той решително дръпна чаршафа от тялото й. Триумфална усмивка цъфна на лицето му, докато я гледаше, но започна бавно да изчезва и изразът на лицето му постепенно се превърна в самовглъбеност. Започна да милва гърдите й много внимателно. Те бяха приятно хладни от утринния въздух, но под неговия допир бързо се затоплиха.
— Никога ли не мислиш за нещо друго? — попита тя нацупено, за да скрие реакцията си, която не можеше да потисне. Искаше й се да се отпусне назад и да остави тези горещи ръце да я милват навсякъде.
— Разбира се, че мисля и за други неща. — Гласът му беше далечен, а погледът му не се откъсваше от гърдите й. — Мисля си какъв ли би бил вкусът ти.
— Бен! — Възмутеният й вик беше тъничък и бързо се превърна в тишина. Тя потрепери и цялата й сила като че ли се изцеди от нея, когато горещите му устни плътно обхванаха болезнено чувствителното връхче на гърдата й. Тя се облегна върху ръката му, която я подкрепяше и затвори очи, докато като че ли електрически искри преминаваха от зърното, през цялата и гърда чак до слабините й. Топлината му я обграждаше, мъжката миризма на тялото му я накара да зарови лицето си във врата му и да остави мъжката му сила да я обгърне. Езикът му силно притисна връхчето към вътрешността на устата му и канчето с кафе падна от ръката й. Тя заби пръстите в гърба му и заскимтя от удоволствие.
— По дяволите! — Откъсна се той от нея със замъглен поглед и влажна и чувствена уста. — Не исках да правя това.
И се наведе към другата й гърда, като я обхвана с ръка и поднесе към изгладнялата си уста, тъй като не можеше да устои на изкушението да погали и нея.
Когато отново вдигна глава, очите му бяха изпълнени със силно неудобство. Много внимателно протегна десния си крак и се намести. Разтреперана, Джилиън се отдръпна.
— Така ти се пада — каза тя слабо.
— Знам. — Все още не се контролираше напълно и затова си пое дълбоко дъх. — Както ти казах, не исках това да става. Не беше честно и за двама ни.
Познаваше го достатъчно добре, за да разбере, че сигурно си мислеше, че цялата й съпротива вече е останала в миналото, че е готова за него, стига само рамото й да заздравее достатъчно, че да могат да се любят. Тъй като той си беше Бен, според него сигурно това трябваше да се случи утре вечер. Унесено тя се втренчи в кафето, което беше разляла, кафява локвичка върху найлоновия под на палатката и се зачуди защо ли просто да не продължат и тя да му се отдаде. Искаше го, искаше него, по дяволите. Не искаше обикновен секс, а се съмняваше, че Бен може да й предложи нещо друго. Не беше типът мъж, с когото една жена може да планира бъдещето си. Той предлагаше разгорещен секс, добро прекарване, но след като станеше и обуеше панталоните си, щеше да си отиде. И така, въпреки самодоволния му вид, битката трябваше да продължи. Не можеше да си позволи да сложи оръжие.
— Помогни ми да си облека фланелката — помоли го с треперещ глас.
— Днес можеш да минеш и без фланелка. Никой няма да разбере, а и ще ти бъде по-лесно да се съблечеш довечера.
— Спя с бельото си, така че това няма да е проблем. Просто превържи рамото ми пак, след като облека фанелката, а отгоре ми облечи ризата. Ако все още мислиш, че ръката ми трябва да е обездвижена, можеш да я превържеш към мене върху ризата ми, както направи вчера. По този начин няма да има нужда да разбинтоваме рамото ми довечера, за да мога да се съблека. Освен това трябва да мога да се облека утре сутринта.