— Гладна ли си? — попита я той. — Не бих искал да паля огън, но може да хапнем нещо сухо.
— Не, изобщо не изпитвам глад. — Топката ориз и напрежението бяха секнали апетита й. Беше много жадна, но щом спряха, първата й работа беше да се напие с вода.
Тя светеше с фенерчето, докато Бен привършваше с опъването на палатката. Беше я разположил под един скален навес, който щеше да им служи за прикритие, а сега сечеше лиани и палмови листа, с които да я замаскира от другата страна.
— След вас, госпожо — учтиво рече той и й посочи входа. Тя с облекчение изпълзя вътре; той я последва и дръпна ципа, оставяйки джунглата отвън.
— Разполагай се удобно, скъпа. Не трябва да злоупотребяваме с фенерчето.
С уморени движения Джилиън свали ботушите и чорапите си и се опъна върху тънката постелка, оставяйки достатъчно място за Бен. Той изтика раницата в най-далечния ъгъл, постави пистолета близо до главата си и се събу. Сетне угаси фенерчето и мракът ги погълна. Бен легна до нея, едрото му тяло излъчваше успокояваща топлина.
Сега, когато лежеше отпусната в тъмнината, всички онези неща, за които цял ден не бе си позволила да мисли, нахлуха с взлом в съзнанието й. Рик беше мъртъв.
— Ти го спаси от смърт и това го накара да се замисли — отвърна Бен с дълбокия си глас. — Той не беше чак толкова лош.
— Не — рече тя, спомняйки си малкото разговори, които бе провела с брат си. — Не беше. — И след минута мълчание добави: — Когато бях малка, той открадна любимата ми кукла и безмилостно я насече на парчета. Веднъж тършувах в стаята му и я намерих. Не знам защо, но никога не му споменах за този случай.
— Страхуваше ли се от него?
— Не. Той просто… като че ли не беше част от нашето семейство. Бях много близка с татко, а и Рик много го обичаше, но не можа да спечели чувствата му, защото интересите и темпераментът ми бяха толкова близки до татковите, че клетият ми брат просто нямаше никакви шансове. Татко почти не му обръщаше внимание. Ето защо Рик ме мразеше толкова много…
— Дори и да не беше се родила, пак щеше да бъде същото. — отбеляза Бен. — Хората са такива, каквито са. И при други обстоятелства, Рик нямаше да постигне кой знае какъв успех в живота.
— Никой не знае това — тъжно рече тя. Отново замълча и след дълга пауза каза: — Висенте също е мъртъв. Дутра застреля първо него.
Бен изпсува, сетне въздъхна. Висенте бе добър работник и веселяк, винаги готов да пусне някоя шега. Дори и изричните разпореждания, които Бен бе дал на мъжете, не бяха успели да го спасят.
Джилиън се разтрепери. Бен усети тръпките по тялото й, извърна се към нея, прегърна я и я притисна до себе си, за да й помогне да се пребори със силното вълнение. Животинската му топлина й подейства успокоително и тя се сгуши в него.
Той помилва косите й и откри лицето й. Устните му се долепиха до нейните и тя се извърна към него. Лежеше неподвижно, изцяло отдадена на ласката; усети как езикът му бавно разтваря устните й и прониква в нея. Тя започна да диша по-дълбоко, вълна на наслада се разля по тялото й. През целия ден го желаеше страстно и копнееше за близостта му. Прозрението я прониза като светкавица: единоборството бе приключено, време беше да му се отдаде. Той откъсна устните си и тя почувства как тялото му се надига в мрака.
— Не мога да повярвам, че толкова дълго ме държа далеч от себе си — изрече Бен с нисък, гърлен глас. — Искам те, скъпа. Сега. — В тона му не се долавяше и следа от молба, само първична мъжка решимост.
Ръцете му трескаво разкопчаха и смъкнаха панталона й. Следващото движение рязко дръпна гащите й надолу и я остави гола от кръста надолу и трепереща. Тя усети как той се съблича и затвори очи, сякаш за да спре мига и да си даде възможност да помисли.
Бен се движеше прекалено бързо, воден от трескавото си желание и тя нямаше време да му се противи или да го отхвърли, пък нямаше и защо. Защо да протака нещата до безкрайност? Отново усети предишната увереност, че най-сетне е настъпил моментът на истината. Беше неизбежно. Тя го обичаше и по-рано същия ден си бе помислила, че го е загубила завинаги. Детинското им състезание й се виждаше смешно. Той я бе нарекъл своя жена и сега тя лежеше в мрака, очаквайки окончателното им сливане.
Той разтвори краката й и бързо се намести между тях. Джилиън погали стоманените му бицепси и впи нокти в гладката кожа. Бен се подпря на едната си ръка, а с другата хвана пениса си и го насочи към влажния й отвор. Тя потрепна при първото докосване и Бен прошепна в ухото й:
— Отпусни се, скъпа.
Тя се опита да се успокои, но не можа. Нямаше време да се подготви — нямаше любовна игра, изгарящият от желание мъж пристъпи направо към акта. Вкара члена си в нея с невероятно силен тласък. Джилиън се сгърчи, имаше чувството, че я разпъва на кръст, нежната й плът пулсираше, опитвайки се да се нагоди към него.