— Шшш — успокои я той и в този миг тя разбра, че скимти като малко котенце. Бен съблече фанелката й и се отпусна върху нея, твърдите къдрави косми на гърдите му ожулиха нежната й кожа. Тя обгърна раменете му с ръце и отчаяно се притисна към него.
Той се отдръпна малко и отново тласна с всичка сила, наслаждавайки се на теснотата й. Разтрепери се и изстена от удоволствие. Беше толкова възбуден, че щеше да свърши всеки момент — невероятно за мъж, който обикновено проточваше любовния акт повече от един час. Тестисите му бяха плътно прилепнали към тялото му — беше на крачка от оргазма. О, боже, не искаше да свършва толкова бързо. Най-сетне чувстваше голото й тяло под себе си, ръцете й го прегръщаха, стегнатото й мускулесто тяло го бе допуснало в дълбините си — Бен искаше това да продължава вечно.
Но възбудата му бе толкова силна, толкова дълго бе копнял за нея и се бе въздържал, че не можеше да се спре. Членът му започна да се движи с бясна скорост, Бен стенеше от удоволствие, усещайки как тя става все по-влажна и податлива. Джилиън обви стройните си гъвкави бедра около кръста му и той се забрави. Вълната на оргазма го понесе с луда скорост. Той проникна дълбоко в нея и изля семето си, стенейки дълбоко и дрезгаво.
Свърши се. Джилиън лежеше неподвижно под него, смутена и потресена от силата на страстта му. Бен беше страхотен, покоряващ, разумът й не можеше да възприеме размаха на овладелите я чувства. Лежеше отпуснат върху нея, гърдите му се надигаха като ковашки мях, а по челото му се стичаше пот и капеше върху лицето й. След като си пое дъх, Бен отново започна да се движи в нея.
Тя изстена и той я целуна страстно.
— Искам те — прошепна Бен. Тя беше влажна и го прие лесно, ханшът й се повдигаше, посрещайки всяко негово Движение. Този път разполагаше с време: все още бе възбуден и предполагаше, че ще свърши още два-три пъти, но не и веднага. Можеше да се наслади на всеки сантиметър от прекрасното й тяло, на копринената кожа, на горещата влага на вагината й.
Продължи с бавни, сладострастни тласъци. Усети как напрежението на тялото й нараства, усети как тя трепери от възбуда и копнее за ласките му.
— Бен — прошепна тя. Гласът й бе натежал от желание.
Беше точно толкова хубаво, колкото си го бе представял, несравнимо и съвършено. Нищо не бе му подсказало за тази невероятна нужда да жигоса тялото й със своето, да я бележи с огъня на екстаза. Никоя жена не бе толкова съвършена като Джилиън, никоя жена не бе му доставяла такова неописуемо удоволствие. Никога през живота си не бе се чувствал толкова възбуден, всеки сантиметър от тялото му живееше свой самостоятелен живот, усещаше и най-малкото й движение, долавяше и най-тихия звук, откъснал се от устните й.
Ханшът й трескаво се залюля, тя започна да надава нежни, задъхани викове. Бен плъзна ръцете си под нея, обхвана закръгления й задник и ускори темпото. След малко усети силно пулсиране около пениса си и Джилиън потръпна конвулсивно в ръцете му.
Той не спря.
Изминалият ден беше безкраен кошмар за нея. Нощта също беше безкрайна, но по съвсем различен начин. Бен знаеше как да изтръгне жадувания отговор от тялото й, дори и когато тя си мислеше, че това е невъзможно, че иска единствено да спи. Той нашепваше в ухото й любовни думи — нежни и непристойни. Целуваше гърдите и бедрата й.
Когато най-накрая се унесоха в сън, той все още беше върху нея. Няколко пъти през нощта се събужда възбуден и я люби. Дали изобщо беше спирал? Мракът придаваше на всичко ореол на недействителност, бяха герои на пиеса, в която главна роля играеха сетивата.
Тя опознаваше тялото му. Откри, че когато докосва зърната на гърдите му, той потръпва от удоволствие и че обича да го милва по гърба. Джилиън обхвана тежките му тестиси и той изстена от наслада. Беше изключително чувствен, не притежаваше капка срам или стеснителност. Той също опознаваше тялото й, докосваше я по начини, за крито само бе чувала, но никога не бе изпробвала, водеше я умело към висините на насладата, редувайки нежните ласки с грубите тласъци в зависимост от желанията й, които разгадаваше, преди още тя да е заподозряла съществуването им.
Плътният мрак ги обгръщаше и сближаваше, изличавайки задръжките, които Джилиън би имала на светло. Нощта беше безкрайна, безвременна и вечна. Те се любеха и изворът на страстта им не секваше. Бен не я изпускаше от прегръдките си нито за миг, прегръщаше я и прогонваше тъгата й с неизчерпаемата жизненост на тялото си. Тя се чувствуваше безкрайно уверена и желана, сгушена плътно до него; чуваше мощните удари на сърцето му; притисната между здравите му ръце и мускулестите му бедра се усещаше защитена от опасностите на външния свят. Теглото му я притискаше към постелката; беше толкова прекрасно, че й идеше да заплаче. Забрави, че ще има утро.