Прекосиха няколко поточета, но те бяха прекалено плитки и кални, за да могат да се окъпят в тях. Ежедневните гръмотевици тътнеха някъде в далечината, но този ден бурята ги отмина, както понякога се случваше. Бен погледна към Джилиън и забеляза онзи упорит израз на лицето й, който сякаш му казваше, че тя няма никакво намерение да промени решението си, макар че не той беше виновен, задето бурята ги е подминала.
— По-добре е да се окъпем късно следобед — рече той. — Нямаме други дрехи, така че ще можем да ги оперем и те ще изсъхнат до сутринта.
— Държиш се така, като че ли ти мрънкам и натяквам на всяка крачка.
— Правиш го, но мълчаливо.
Тя го изгледа продължително.
— Реша ли да мрънкам, бъди сигурен, че няма да го правя мълчаливо.
Той въздъхна.
— Предполагам.
Стана му смешно, като си представи сърдитата, мърмореща Джилиън. И двамата не си мереха приказките много-много, така че словесният им дуел вероятно щеше да бъде много забавен. Обаче перспективата, че няма да се любят довечера изобщо не го радваше, а той изобщо не се съмняваше, че тя ще кръстоса ръце и няма да му разреши да я докосне, ако не получи банята си. Защо, по дяволите, жените бяха толкова придирчиви? Чистотата си беше хубаво нещо, но, за Бога, в момента се намираха в най-гъстата джунгла. Беше им простено да са потни и прашни.
Да, но Джилиън непременно искаше да се окъпе.
Щеше да й даде възможност, ако намереха подходящ поток. Бог му бе свидетел, че търсеше най-съвестно.
Най-сетне попаднаха на един, който не беше нещо особено, най-вече в сравнение с водопада или с няколкото езерца, където се бяха къпали по време на пътуването. Поточето стигаше едва до коленете им, но беше на закътано място. Бен избра един чист, каменист участък, двамата се съблякоха и нагазиха в бистрата, студена вода. Той предварително остави пистолета си на брега, така че да му е под ръка.
Не беше взел сапун, тъй като не го смяташе за жизнено необходим. Джилиън беше на друго мнение, но нямаше как — трябваше да се измие само с вода. Тя блажено се излегна в поточето и разпростря косите си, които образуваха ветрило около главата й. Енергично се триеше с ръце, за да премахне потта и мръсотията. Бен я наблюдаваше с жадни очи, защото за първи път я виждаше гола, а тялото му определено проявяваше интерес към нейното.
Той не сваляше поглед от нея, а тя най-невъзмутимо переше бельото си.
— Какво смяташ да си обуеш под панталона? — проточено попита той. — Не съм ти взел долни гащи.
— Скоро ще се мръкне — рязко отвърна тя. — Ще изкарам няколко часа без бельо. За сметка на това утре ще имам чисти дрехи.
Беше толкова доволен, че тя има намерение да прекара нощта гола, че се ухили широко. Трябваше да измисли някакъв вариант на сутрешен тоалет, иначе всеки ден щеше да се повтаря едно и също. Ако разполагаха с достатъчно питейна вода, нямаше да има никакъв проблем, но таблетките за пречистване бяха твърде малко и той гледаше да ги пести.
— Хилиш се като идиот — заяви тя, след като излезе от водата и се наведе, за да изцеди косата си. Сетне се опита да изсуши тялото си с ръце.
— Като пача в тенджера — развеселен добави той. — Така казват по нашия край. — Бен отметна назад мократа си коса и излезе от потока.
Тя го гледаше как се облича и изведнъж осъзна, че е невероятно щастлива. Бен беше авантюрист до мозъка на костите си — циничен, лукав и много опитен. Джилиън добре знаеше колко по-опасно щеше да бъде положението им, ако той не бе взел предпазни мерки и не бе скрил раницата при входа на тунела. Палатката бе безценно съкровище, защото ги предпазваше от змии, насекоми и хищници. Имаха достатъчно храна на разположение, така че не се налагаше да ловуват и запасът им от куршуми бе непокътнат. От самото начало Бен бе предвидил всички неприятности, с които биха могли да се сблъскат и се бе подготвил за тях.
След като се облякоха, отново потеглиха на път, за да могат да изминат колкото се може по-голямо разстояние до падането на здрача. Щом спряха да пренощуват, запалиха малък огън и Джилиън приготви топла вечеря от консервирана риба и ориз.
— Знаеш ли за какво копнея най-много? — попита тя и се отпусна назад с доволна въздишка.
— За мен.
— Добро попадение, но трябва да се целиш на друго място.
— Не по животни.
— Да, по зеленчуци. Е, може и да има някое малко животно, задушено сред тях.
— Спагети с кайма? — предположи той.
— Горе-долу. Пица с шунка и много сирене.
Той бръкна в раницата и измъкна един компот.
— Мога да ти предложа само това.