— Благодаря… Като се върнем в Манаус… Не, в Манаус сигурно няма пицарии, но като се прибера в Щатите, ще си поръчам най-огромната пица на света.
Бен не каза нищо, но изведнъж чертите му се изостриха и погледът му помръкна. Изяде безмълвно компота си.
Джилиън се зачуди с какво е развалила настроението му, но реши да го остави на мира и да не го пита нищо. Отдаде се изцяло на яденето, наслаждавайки се на всяко парченце вкусен плод.
Бен я наблюдаваше изпод спуснатите си клепачи, а вътрешностите му трепваха всеки път, щом тя оближеше лъжицата с видима наслада. Приличаше му на голяма, сладострастна котка. По дяволите, как можа да изтърси ни в клин, ни в ръкав, че иска да си ходи в Щатите? Той в никакъв случай нямаше да я пусне, но откъде й бе дошла наум подобна мисъл? Нима невероятната любовна нощ, която бяха прекарали заедно, не означаваше нищо за нея? Той имаше богат сексуален опит и съзнаваше, че между тях двамата всичко е по-различно. Предполагаше, че и тя го е разбрала.
Тя се изправи с лека прозявка. Откакто пътуваха през джунглата, след залез слънце веднага я налягаше дрямка. Освен това предишната нощ почти не бяха спали и умората си казваше думата.
— Искам да си лягам. Ще дойдеш ли и ти?
Той се изправи с мрачно лице и буйно я привлече към себе си. Обстоятелствата ги принуждаваха да се движат през целия ден и той се бе въздържал да я докосва, макар тялото му изгаряше от желание. Може би поради това не бе разбрала, че е изцяло и завинаги само негова. Въздъхна от облекчение, щом усети стройното й тяло в прегръдките си, сякаш някаква болезнена празнота, за която дори и не бе подозирал, внезапно се бе запълнила. Наведе главата си към нея и почувства див възторг, когато Джилиън се повдигна на пръсти, притисна се към него, обви ръцете си около врата му и впи нежните си устни в неговите. Бен усети как мускулите й се напрягат от възбуда.
— Мисля, че ще дойдеш — прошепна тя.
Той беше изгубил нишката на разговора.
— Къде да дойда?
— С мен в палатката.
Бен се ухили. Взе ръката й и я плъзна надолу към издутината в панталона си.
— Ти как мислиш?
Джилиън се притисна още по-силно към него, трепереща от очакване. Цял ден жадуваше за ласките му, но нямаше начин — чакаше ги път. Краката й омекнаха при мисълта, че скоро ще почувства силните тласъци на члена му.
— Може би въпросът ми не е бил достатъчно ясен.
— И двамата много добре знаем какво искаме — дрезгаво прошепна той и жадно я целуна.
Тя пропълзя в палатката, докато той гасеше огъня. Когато Бен влезе при нея, Джилиън вече се беше съблякла. Остави фенерчето да свети, докато Бен сваляше дрехите си, за да се наслаждава на мускулестото му тяло. Той попи с поглед картината на голотата й, сетне със съжаление угаси светлината и се притисна до нея. Топлият пашкул на мрака ги погълна.
18.
Дните и нощите следваха обичайния си ход, макар че думата „обичаен“ едва ли можеше да изрази нещо толкова необикновено. Вървяха по цял ден и се хранеха в движение. Бен почти не я докосваше през деня, но тя го разбираше, защото също се чувстваше много подтисната: сутрин с нежелание напускаше палатката, а вечер се опитваше да забрави надвисналата опасност, отдавайки се изцяло на ласките му.
Понякога, обезумяла от удоволствие, забравяше коя е и къде е. Всичките безочливи, нагли забележки, с които Бен я бе дразнил и ядосвал през последните седмици, излязоха истина. Издръжливостта му в леглото бе невероятна, той не познаваше значението на думата „задръжки“, защото не притежаваше такива. В зависимост от настроението си, я любеше грубо, притискаше я с цялата си тежест към земята и се смееше на опитите й да му се възпротиви; яздеше я в бърз, неумолим ритъм, а тя трепереше от възбуда и оргазмите й следваха един след друг. Понякога той бе игрив като голям котарак. Като тигър, стаил силата си. Тогава се изтягаше по гръб като паша и я оставяше да се забавлява с него, както си иска.
Бен беше невероятен любовник. Преди често изглеждаше вбесен и ядосан, защото тя непрекъснато го отблъскваше. Сега и тя се питаше как е могла да му устои толкова дълго. Обясняваше си го единствено с обстоятелството, че не е знаела какво изпуска. Всеки път, щом погледнеше високото му стройно тяло и насмешливите сини очи, изпитваше такъв прилив на чувства, че й идеше да съблече дрехите си и да се хвърли в краката му. Бен сигурно щеше да нададе победен вой и да се метне върху нея.
Двамата се въздържаха, защото знаеха, че ще разполагат с достатъчно време да утолят жаждата си, щом достигнат безопасно място. Джилиън с нетърпение очакваше да се завърнат в Манаус, защото искаше да обвини Дутра в убийството на Рик. Не знаеше дали ще могат да отправят обвинение срещу Кейтс, макар че той бе стрелял по Бен; не знаеше и дали бразилските власти ще обърнат достатъчно внимание на обвинение, отправено от един американски гражданин към друг. Случаят с Дутра обаче бе съвсем различен, защото полицията отдавна се опитваше да го пипне. Кейтс и Дутра може би щяха да потънат вдън земя, но въпреки всичко Джилиън бе твърдо решена да ги предаде на закона.