— Какво да правя? — извика тя. Изгаряше от любопитство, ала бе и леко разтревожена.
Бен й хвърли един поглед през рамо и се ухили, както винаги.
— Усмихвай се и бъди мила!
— Страшно съм ти благодарна за съвета — измърмори тя, сетне реши да го последва и се усмихна на жените. Сред тях имаше представителки на всички възрасти: от беззъби, прегърбени старици до крехки девойки с току-що напъпили гърди. Всички жени бяха голи до кръста: всъщност никой в селото не носеше дреха, която да покрива горната част на тялото. Мъжете носеха навити препаски, завързани отзад, а жените — фусти, които се състояха от мънистени нанизи; задните им части бяха голи.
Джилиън не разбираше нито дума от езика им, но въздъхна от облекчение, когато научи, че неколцина от тях говореха малко португалски, така че все пак щяха да могат да общуват помежду си. Очевидно в момента приготвяха храната и Джилиън се настани до тях да ги наблюдава как работят. Изневиделица в ръцете й се появи някакво бебе, а двама други малчугани пълзяха в краката й.
Мъжете се завърнаха, всички бяха в много добро настроение. Бен й махна с ръка, ала остана при индианците по време на вечерята. Тя продължи да играе с бебето, докато ядеше риба, маниока и плодове. Маниоката е растение, чиито грудки са богат източник на въглехидрати и основна храна на индианците. Но също така е и богат източник на цианид, с който индианците мажат върховете на стрелите си. Човек трябва да знае как да приготвя маниоката, иначе лесно може да се отрови. Тъй като никой около нея не се стовари на земята, Джилиън реши да опита ястието. След вечеря Бен клекна до нея.
— Много ти отива това бебе — подметна той и погъделичка детето по крака.
Тя му се усмихна с най-прелестната си усмивка.
— Много се радвам, че мислиш така, защото хапчетата ми останаха в Каменния град. — Не си направи труда да му каже, че цикълът й бе към края си, така че вероятността за зачеване бе твърде малка. Мензисът й щеше да дойде всеки момент и тя се надяваше дотогава да стигнат до лодките.
За най-голямо нейно учудване Бен само я изгледа продължително, а не изпадна в паника, както бе предположила.
— Искаш да кажеш, че би могла да имаш дете от мен?
Усмивката напусна устните й и някаква вътрешна светлина осени лицето й, когато тя погледна първо към гукащото, ритащо същество в скута си, а сетне към Бен.
— Ще говорим за това, чак след като се случи.
Бен кимна и смени темата.
— Тази вечер ще преспим тук. Не бих искал да губим време, но индианците са много гостоприемни към нас и не ми се ще да ги обиждаме. Докато им гостуваме, сме в безопасност.
— Ами ако Кейтс и Дутра стигнат до лодките преди нас?
— Вождът каза, че утре ще ни отведе с още няколко воини до реката. Намираме се по-близо до нея, отколкото предполагах. Мисля, че лесно ще открием мястото, защото те сигурно са ни забелязали още при пристигането. Разказах им какво сме преживели и че сме преследвани от мъже, които искат да ни убият. Вождът Дата Даза обеща, че ще ни пазят, докато потеглим надолу по реката. Сетне ще се оправим и сами.
— Доколкото можем.
— Да-а. Но засега се налага да останем тук. За сметка на това ще можем да се измием с техния сапун и да си изперем дрехите.
— Какво ще облечем, докато дрехите съхнат? — попита тя.
В очите му грейнаха дяволитите пламъчета.
— Това, което обличат индианците.
19.
Бен може би си въобразяваше, че ще й стане неудобно, тя щеше да му покаже, че греши. Професията й я бе научила да се нагажда към всякакви културни форми. В приповдигнато настроение Джилиън се отправи заедно с индианките към добре прикритото в джунглата езерце, където те плуваха ежедневно, съблече се за втори път през този ден и се гмурна във водата. След няма и пет минути се появи едно дете, което носеше до болка познато вързопче: дрехите на Бен. Хитрецът му с хитрец! Какъв подъл начин бе измислил, за да я накара да му изпере дрехите. Знаеше, че Джилиън няма да може да му откаже пред цялото село. Индианците щяха да бъдат твърде шокирани, защото според нормите на тяхната култура всеки член на племето от двата пола има определени задължения, които трябва да изпълнява безпрекословно.
Преди да пристъпи към прането, Джилиън реши да се изкъпе с полутечния ароматен бледо зеленикав сапун, който й дадоха индианките. Той се пенеше лесно и тя с удоволствие натри цялото си тяло. Усещането за чистота бе неповторимо.
Сетне изпра дрехите и когато излязоха от езерцето, една приятелски настроена млада жена на име Алсида й даде нещо подобно на балсам за коса, ухаещ на свежи цветя. Джилиън го втри в косите си и ги разреса с голям дървен гребен.