Бен тежко преглътна.
— Да, нова е.
— Сигурно ще иска да се поразходите малко.
Съмнявам се, тъжно си помисли Бен.
Дата отново го смушка.
— Иди да я питаш — предложи му той. — Откъде знаеш, че не иска, след като не си я питал?
Малката хитруша много добре знаеше какво иска Бен, ама се правеше на интересна. Той неохотно тръгна към нея. Не го топлеше обстоятелството, че всички жени, покрай които мина, хвърляха по един поглед към издутата му препаска, сетне се извръщаха.
Джилиън го погледна в очите със същата ангелска усмивка.
— Хайде да се поразходим — предложи й той.
Тя също смъкна погледа си надолу с напълно невинен израз.
— От пет дни непрекъснато се разхождаме — прошепна тя. — Искам да си почина малко, след като изпрах дрехите ни — добави и кимна към проснатото пране.
Искаше му се да изстене високо.
— Няма защо да ме наказваш заради това.
Очите й бяха като бездънни зелени езера.
— Изобщо не възнамерявам да те наказвам.
— Знаех си — тихо рече той. — По дяволите, Джилиън, не мислиш ли, че прекаляваш? Знам, че не постъпих съвсем честно, но нямах друг избор. Мъжете тук не перат. Щяха да ме гледат като треснати, ако бях тръгнал да си пера дрехите.
— Знам — отвърна тя.
— Наистина ли?
— Наистина.
Той си пое дълбоко дъх.
— Тогава защо не искаш да се поразходиш с мен?
— Не искам.
— Защо?
Тя все още се усмихваше с най-нежната усмивка на земята.
— Защото ти може и да си прав, но аз пазя вратите към рая.
Той нервно прокара пръсти през косата си.
— Значи ще ми откажеш, макар и да съзнаваш, че съм прав?
— Да.
— Но защо, за Бога? — Имаше чувството, че ще се пръсне от отчаяние.
— Ей така.
Мина му през ум да я нарами и да отнесе навътре в джунглата — след няма и пет минути щеше да го моли за любов. Понечи да протегне ръце към нея, но се спря. Направеше ли го, щеше да засегне чувствата й. Беше сбъркал не с самата постъпка, а с начина, по който го бе направил и резултатът трябваше да бъде изравнен, ако искаше да бъдат равноправни партньори. Съвместният живот не беше шега работа.
Той направи още няколко опита да я убеди, но тя ги отхвърли и най-сетне Бен примирено се оттегли. Отново се настани до Дата, който явно много се забавляваше от цялата история.
— Жена ти не иска ли да се разхожда? — подкачи го той.
— Каза, че не можела толкова скоро след последния път — излъга Бен. Не му се щеше да се излага.
— Аха — кимна Дата. — Един истински мъж трябва да се рижи за жена си.
От тези думи Бен предположи, че вождът смята, че е прекалено груб с Джилиън, докато се любеха под дъжда и затова тя има пълното право да му откаже. Той се намръщи още повече.
Опънаха хамаци и за тях в молоката, където спеше цялото село. Джилиън с удоволствие се намести в своя; чувстваше се много уморена, въпреки че бе прекарала следобеда в индианското село, а не в ходене през джунглата. Виждаше се краят на кошмарния преход — утре щяха да продължат пътя си по реката. Тя с копнеж очакваше дългите, еднообразни дни, които щяха да прекарат на лодката. Щеше да окачи хамака си и лениво да се клатушка в него по цели дни, обзета от сладостна нега. Докато стигнеха Манаус, щеше да бъде напълно отпочинала.
Бен се настани в съседния хамак. Цяла вечер бе обикалял около нея унил като пребито псе и тя едвам се въздържаше да не избухне в смях. Първом си бе помислила да сложи нещо горчиво в храната му, защото предполагаше, че възпитанието и здравия, разум няма да му позволят да изплюе отвратен залъка и да вдигне врява, но когато я заговори, й се стори толкова убеден, че тя ще го лиши от секс заради номера с мръсните дрехи, та тя не можа да устои на изкушението да се включи в играта. Тъй като това беше най-голямото наказание за него, той бе предположил, че тя ще реши да му отмъсти тъкмо по този начин. Всъщност този вариант изобщо не бе й дошъл наум, защото тя страстно го желаеше, но ситуацията й се стори толкова забавна, че реши да се пожертва.
Отгоре на всичко преди няколко часа усети и болки в корема. Утре майката природа щеше да разочарова Бен още повече.
— Слушай, срещаш ли се още с онзи мъж, с когото си правила любов в хамака? — тихо попита Бен.
Тя се прозя доволно.
— Никога не съм правила любов в хамак.
Настъпи мълчание, сетне гневният изблик на Бен раздра тишината.
— Как така не си го правила? Ти лично ми заяви, че си се любила в хамака на балкона си. Поне два пъти сме говорили за това. Значи през цялото време си ме лъгала, за да ме накараш да ревнувам?
— Никога не съм ти казвала, че съм правила любов в хамак.
— Каза ми го още първата нощ на лодката.