— Ще имам нужда и от вашата помощ.
— Разчитайте на мен.
— Откъде се взе този внезапен интерес? — вдигна вежди Д’Агоста. — Бях останал с впечатление…
— С впечатление, че задачата не е приоритетна за мен? Не беше. По онова време изглеждаше като относително маловажен проблем, като начин да си спечеля лесни пари. Но после се случи това. — И той потупа по папката. — Може би по света не са много хората, опасни като него.
— Не ви разбирам.
Мрачна усмивка изкриви устните на Глин.
— Ще ме разберете, щом прочетете профила.
Д’Агоста кимна към масата:
— А какво представляват останалите документи?
— Чертежи и планове на най-добре охраняваното крило на Поправителен затвор „Клинтън“ в Данемора, Ню Йорк.
— Защо са ми?
— Бих казал, че е очевидно „защо“. Заради клиента ми, агент Пендъргаст.
— Но Пендъргаст е в „Белвю“, не в Данемора.
— Съвсем скоро ще го преместят.
Д’Агоста премести очи от Глин към чертежите, после обратно.
— Да не искате да кажете, че ще…
— Определено искам да кажа точно това. Елате. Имаме много работа.