Лине Кобербьол
Сърцето на саламандъра
Отдавна, много отдавна…
… Когато Вселената била съвсем млада, духове и твари живеели под едно небе. Имало само един Свят, само едно огромно царство, управлявано от Природата. Но Злото влязло в този Единствен свят и се настанило в сърцата и умовете на духовете и тварите. Единственият свят се разпаднал на много части. Царството било разделено между тези, които искали мир, и онези, които живеели, за да властват над другите и да им причиняват болка. За да пази и защитава Доброто в световете, в самото сърце на безкрайността била издигната могъщата крепост на Кандракар.
Там бди Съборът на силните духове и твари, а над всички тях стои Оракулът. Неговата мъдрост е жизненоважна — понякога Кандракар е последната преграда пред Злото.
В смутни времена Кандракар може да намери Пазителите на неподозирано място, а избраните да бъдат пет наглед обикновени момичета…
Пазителките на Кандракар
Ирма властва над Водата.
Тарани подчинява Огъня.
Корнелия контролира силите на Земята.
Хей Лин владее Въздуха.
А Уил е пазителката на Сърцето на Кандракар — скъпоценност, която концентрира в себе си силата на четирите стихии (Вода, Огън, Земя, Въздух) и ги превръща в абсолютна природна енергия.
Уил, Ирма, Тарани, Корнелия и Хей Лин — пет момичета, чиито инициали се сплитат в думата W.I.T.C.H.1
Уил, Ирма, Тарани, Корнелия и Хей Лин — заедно те са групата УИЧ, петте млади Пазителки на Кандракар.
1
Дани
Вечерта, в която се запознах с Дани Нова, обещаваше да бъде съвсем обикновена.
— Мамо? — извиках, хвърляйки сака си в коридора. — Прибрах се.
Никой не отговори. Апартаментът беше празен. Е, не че това е необичайно. Майка ми работи в една компютърна фирма — „Симултек“ — и е много ангажирана. Гордея се с нея — наистина е добра в работата си. И въпреки че е заета, двете се опитваме да прекарваме колкото е възможно повече време заедно. Обикновено тя дори разбира какво е да си на четиринайсет години. Мисля си, че съм извадила късмет с такава майка. И само понякога, като се прибера в празния апартамент, ми става криво.
Досега бях на плуване. Косата ми все още е влажна и понамирисва на хлор, а стомахът ми иска нещо по-различно от топлата кока-кола, която бях изпила на път за вкъщи. Светнах лампата в кухнята, измъкнах няколко филийки хляб и тръгнах към тостера.
Хладилникът прочисти гърло.
— Ъъ… госпожице Уил!
Не знам дали вашите хладилници ви говорят. Моят го прави постоянно. Особено откакто разбра, че съм част от УИЧ и Пазителка на Кандракар. Моята стихия е Енергията и имам специални отношения с всичко електрическо.
— Да, Джеймс?
Виках му Джеймс. Ако прекарате известно време в компанията му, ще разберете защо.
— На втория ми рафт има салата. Здравословна, хранителна, пълна с витамин C…
— Така ли? Ъъ… благодаря. Но всъщност ми се яде препечена филийка с конфитюр.
От горния му отвор се изтръгна въздишка.
— Разбира се, госпожице Уил. Сигурен съм, че е много вкусно. Но позволете ми да отбележа, че от основните хранителни съставки, само една е достатъчно добре застъпена в това, което ви се яде, и много изследвания сочат връзката между…
— Добре де, добре. Ще изям салатата.
— Мъдър избор, бих казал.
В гласа му се бе промъкнало известно самодоволство, но още не бях приключила с него.
— След като си изям препечените филийки.
Тостерът се изкиска под нос и започна да бръмчи нещо. Много приличаше на „Тя обича най-много меееен, обича най-много меееен“, но Фрида не е сред най-добре говорещите уреди у дома, затова не бях сигурна.
Джеймс отново въздъхна — този път определено измъчено.
— Много добре, госпожице Уил. Аз просто се опитвах да предложа начин за рационално хранене.
Ако смятате, че хората могат да звучат самодоволно, значи никога не сте срещали хладилник, убеден, че е иконом. Никой не може да го докара по-добре от Джеймс: „Ето ме тук, скапвам се ден след ден единствено в името на нейния интерес, а вижте тя какво прави с мен“. Докато той е наоколо, може би изобщо нямам нужда от майка.
Фрида подхвърли две препечени филийки нагоре с малко повече ентусиазъм от необходимото. Разбира се, изхвърлянето на филийки е точно това, което вършат тостерите, но да накараш хляба да направи двоен лупинг и после да го хванеш, докато пада надолу, си е чиста проба фукане.