Но преди да изрече и дума, високите червени врати се разтвориха. Надеждата й, че ще види Нинив или Вандийн, набързо бе пометена от влизането на две жени от Морския народ — както винаги босоноги, въпреки студа.
Над главите им лъхна букет от тежки благовония, а самите те пристъпиха в пищна процесия от яркоцветен брокат и коприна на широките гащи и блузи, със скъпоценните камъни по дръжките на камите, затъкнати в поясите, и герданите от злато и слонова кост. И още накити. Правата черна коса с бяло на слепоочията почти скриваше десетте дебели златни пръстенчета на ушите на Ренайле дин Калон, но високомерието в тъмните й очи бе толкова явно, колкото украсената с медальон златна верижка, свързваща едната й обеца със златната халка на носа й. Лицето й бе стегнато и невъзмутимо и въпреки грациозното поклащане на бедрата си, тя изглеждаше готова да премине и през стена. Почти с една длан по-ниска от дружката си и по-тъмна от въглен, Зайда дин Парийд носеше по себе си близо два пъти повече златни медальони, които се полюшваха на лявата й буза, и излъчваше по-скоро власт, отколкото високомерие — пълна увереност, че всички са длъжни да й се подчиняват. Прибраните й в стегнат кок черни къдрици бяха прошарени със сиво, но въпреки това изглеждаше зашеметяващо — една от малкото жени, които с напредването на възрастта ставаха все по-красиви.
При появата им Диелин трепна и за малко да вдигне ръка към носа си. Съвсем обичайна реакция за хора, непривикнали с Ата-ан Миере. Елейн реагира с гримаса и не заради пръстените на носовете им. Дори си помисли дали да не изтърси още някоя ругатня, нещо още по-… люто. Ако се изключеха Отстъпниците, едва ли можеше да измисли имената на двама души, които толкова не й се искаше да види точно сега. Рийни уж трябваше да се погрижи това да не се случи!
— Извинете — каза тя и се надигна плавно, — но в момента съм много заета. Държавни проблеми, нали разбирате, иначе щях да ви приема, както се полага на сана ви. — Хората от Морския народ най-много от всичко държаха на церемониалността и достолепието, поне както те го разбираха. Сигурно се бяха промушили покрай Първата слугиня, като просто бяха пропуснали да я уведомят, че искат да се видят с Елейн, но като нищо можеха да се обидят, ако ги посрещнеше седнала преди да си е осигурила короната. А Светлината да ги изгореше дано, не можеше да си позволи да ги обиди. Биргит застана до нея, кимна сдържано и пое чашата от ръката й; през връзката на Стражника протече жилка на безпокойство. В присъствието на особи от Морския народ винаги ставаше предпазлива; беше си изпускала езика и пред тях. — Ще ви приема днес по-късно — довърши Елейн и добави: — Ако такава е волята на Светлината. — Освен всичко друго те много държаха на церемониалните обрати във фразата, а точно тази бе израз на галантност и предлагаше изход.
Ренайле обаче не се спря, докато не застана точно пред Елейн, и при това застрашително близо. Едната й татуирана ръка махна небрежно за разрешение да си седне. Разрешение!
— Отбягваш ме. — Гласът й беше дълбок за жена и не по-малко вледеняващ от снега, който се трупаше по покрива. — Не забравяй, че съм Ветроловка при Неста дин Реас Две луни, Надзорница на корабите на Ата-ан Миере. Все още ти предстои да изпълниш останалата част от сделката, която сключи от името на вашата Бяла кула. — Морския народ знаеха за разцеплението в Кулата, но Елейн не смяташе за подходящо да утежнява още повече положението си, показвайки открито на чия страна стои. Все още не. Ренайле привърши с властен, заповеднически тон: — Ще се разбереш с мен, и то сега! — Дотук с церемониалността и достолепието.
— Струва ми се, че тя отбягва мен, а не теб, Ветроловке. — За разлика от Ренайле, тонът на Зайда изглеждаше по-сговорчив. Вместо да закрачи по килимите, тя взе да обикаля с небрежна походка из залата. Спираше се тук-там да погали някоя висока ваза от тънкостенен зелен порцелан, после се изправи на пръсти, за да надникне в четворния калейдоскоп на високата стойка. Когато се обърна към Елейн и Ренайле, черните й очи блеснаха игриво. — В края на краищата, сделката беше с Неста дин Реас, щом стана дума за корабите. — Освен Надзорница на вълните на клана Кателар, Зайда бе и посланичката на Надзорницата на корабите. Посланичка при Ранд, а не в Андор, но пълномощията й даваха право да говори от името на самата Неста. Заряза поредния златостенен цилиндър и се вдигна на пръсти да надникне в следващия. — Ти обеща на Ата-ан Миере двадесет учителки, Елейн. Досега си ни осигурила само една.