— Свърши се, Ранд — нежно промълви Мин и приближи рунтавата си кафява кобилка по-близо до неговия кон, въпреки че вече беше толкова близо до него, колкото Нинив до Лан. Отоците на — Лан, както и счупената му ръка, също бяха Изцерени. Лицето на Мин отразяваше безпокойството, течащо по връзката. Мин остави наметалото си да го вее вятърът и го потупа по ръката. — Не бива да мислиш повече за това.
— Благодарен съм на Фармадинг, Мин. — Гласът му беше безчувствен, далечен, като в ранните дни, когато сграбчваше сайдин. Можеше да му вложи топлота заради нея, но му се струваше непосилно. — Тук наистина намерих каквото търсех. — Ако един меч притежаваше памет, щеше да е благодарен на огъня, който го е изковал, но нямаше да го заобича.
След като ги пропуснаха, той подкара в лек тръс по утъпкания черен път през хълмовете и повече не погледна назад, докато дърветата не скриха града съвсем.
Пътят се изкачваше и лъкатушеше през гористите хълмове, където само тук-там борове и кожолисти пазеха зеленина всичко останало беше голо и сиво, — и изведнъж Изворът отново се появи. Пулсираше и мамеше, и го изпълваше с глад, сякаш не беше ял от години. Без да мисли, той посегна и запълни празнотата в себе си със сайдин — като огнена лавина, като ледена фурия и целият зацапан с мръсната поквара, от която по-голямата рана на хълбока му затуптя. Ранд се люшна на седлото, главата му се завъртя, а стомахът му се сви на топка, докато се мъчеше да яхне лавината, напираща да разкъса ума му, да се понесе над бурята, опитваща се да изтръгне душата му. Нямаше прошка, нито жалост в мъжката половина на Силата. Човек се бореше с нея или загиваше. Усети как тримата Аша’ман зад него също се изпълват, отпиват от сайдин като хора, току-що излезли от Пустошта и намерили прясна вода. В главата му Луз Терин въздъхна облекчено.
Мин дръпна юздите толкова близо до него, че краката им се докоснаха.
— Добре ли си? — попита го загрижено. — Изглеждаш ми зле.
— Добре съм като вода дъждовна — каза й той, а лъжата бе не само за корема му. Беше станал стомана и за негова изненада — все още недостатъчно твърда. Беше смятал да я прати в Кемлин с Аливия, за да я пази. Щом златокосата жена щеше да му помогне да загине, трябваше да може да й се довери. Беше подготвял думите си, но като се взря в тъмните очи на Мин, разбра, че не е достатъчно твърд, за да ги каже. Свърна през дърветата с голите клони и заговори през рамо на Кацуан: — Това е мястото.
Тя го последва, разбира се. И всички останали. Харайн едва го беше оставила сам колкото да поспи няколко часа нощес. Мислеше да я остави, но по този повод Кацуан му даде първия си съвет.
„Сделка си сключил с тях, момче. Все едно че си подписал договор. Или си дал дума. Спази я или им кажи, че я отменяш. Иначе ще се окажеш обикновен крадец.“ Ясно от игла до конец и казано с такъв тон, че не оставяше сянка на съмнение какво й е мнението за крадците. Той никога не беше обещавал, че ще изпълнява съветите й, но тя от самото начало бе приела поканата да му стане съветничка с такава неохота, че не можеше да рискува да я отблъсне толкова рано, така че Надзорницата на вълните и другите две от Морския народ яздеха с Аливия, пред Верин и другите пет Айез Седай, които му се бяха заклели, и четирите спътнички на Кацуан. Сигурен беше, че тя по-скоро него ще изостави, отколкото тях. Твърде рано беше.
В очите на всеки друг мястото, където бе копал преди да отиде във Фармадинг, не се отличаваше с нищо. За неговите очи един много тънък лъч, който светеше като маяк, се издигаше над влажната земя. Дори друг способен да прелива мъж щеше да премине през тази сияеща стрела, без да разбере, че съществува. Не си направи труд да слезе. С потоци на Въздух разгъна дебелия слой гнили листа и клонки и отмести влажната пръст, докато разкрие дълъг тесен вързоп, затегнат с кожени ремъци. По увития плат нападаха буци рохкава пръст, щом притегли Каландор в ръката си. Не беше посмял да го внесе във Фармадинг. Без ножница щеше да се наложи, да го остави на укреплението при моста — като опасен флаг, известяващ присъствието му. Едва ли в целия свят можеше да се намери друг меч, изкован от кристал, а твърде много хора знаеха, че Преродения Дракон има такъв. Но оставяйки го тук, бе свършил в тъмна, тясна каменна килия под… Не. Това беше свършило. Край. Луз Терин изпъшка в тила му.