Выбрать главу

Дръпна юздите и се обърна към останалите. Конете държаха опашките си прибрани заради пронизващия вятър, но от време на време някое от животните удряше с копито или въртеше глава, нетърпеливо да тръгне отново след дългия престой в конюшнята. Кожената торба бе провиснала на рамото на Нинив и сега, когато часът наближаваше, тя я опипваше несъзнателно. Мъчеше се да прикрие страха си, но брадичката й трепереше. Кацуан го гледаше съвсем безстрастно. Качулката й бе паднала на гърба и по някой по-силен порив разлюляваше златните рибки и птиченцата, звездичките и луничките по кока й.

— Ще премахна покварата от мъжката половина на Извора — обяви той.

Тримата Аша’ман, облечени сега в тъмни палта и с наметала като на другите Стражници, се спогледаха възбудено, но през Айез Седай премина вълна на смут. Несуне издаде смаян вик, твърде силен за тази крехка, приличаща на птиче жена.

Изражението на Кацуан не се промени.

— С това? — рече тя и вдигна скептично вежда към вързопа с Каландор.

— С Чедан Кал — отвърна Ранд. Името беше друг дар от Луз Терин, сложен в главата на Ранд, сякаш винаги си беше стоял там. — Познавате ги като огромни статуи, ша-ангреали, едната заровена в Кайриен, а другата — на Тремалкинг. — Главата на Харайн рязко се извърна и златните медальончета на верижката на носа й издрънчаха едно в друго при споменаването на острова на Морския народ. — Те са твърде големи, за да се задвижат лесно, но притежавам два тер-ангреала, наречени „ключове за достъп“. С тяхна помощ Чедан Кал могат да се отключат от всяка точка на света.

„Опасно — промълви Луз Терин. — Лудост.“ Ранд го заглуши. Сега само Кацуан бе от значение.

Дорестият й кон мръдна едното си ухо и с това изглеждаше по-възбуден от ездачката си.

— Един от тези ша-ангреали е направен за жена — хладно каза тя. — Коя предлагаш да го използва? Или тези ключове позволяват сам да включиш и двата?

— Нинив ще се свърже с мен. — Вярваше на Нинив, за да се свърже с нея, и не можеше да се довери на никоя друга. Вярно, тя беше Айез Седай, но преди това бе Премъдрата на Емондово поле. Трябваше да й се довери. Тя му се усмихна и му кимна решително, брадичката й вече не трепереше. — Не се опитвай да ме спреш, Кацуан.

Нищо не му отговори. Само го изгледа. Тъмните й очи го претеглиха, измериха го от глава до пети.

— Извини ме, Кацуан — наруши тишината Кумира и подкара напред кафявата си кобила. — Млади човече, обмислял ли си възможността да не успееш? Обмислял ли си последствията от такъв провал?

— Трябва да задам същия въпрос — рязко заговори Несуне. Седеше много изправена на седлото и тъмните й очи срещнаха в упор погледа на Ранд. — Според всичко, което съм чела, опитът да се използват тези ша-ангреали може да доведе до бедствие. Заедно те може да се окажат толкова силни, че да счупят света като яйце.

„Като яйце! — съгласи се Луз Терин. — Никога не са били изпробвани, не са изпитвани. Това е безумие! Ти си луд! Луд!“

— Последното, което чух — каза Ранд на Сестрите, — е, че на всеки петдесет Аша’ман един е полудял и е трябвало да бъде убит като бясно псе. Досега трябва да са станали повече. В това, което ще направя, има риск, но всичко е на „може би“ и „би могло“. Ако не го опитам, сигурно е, че все повече мъже ще полудяват, пълчища може би, сигурно всички ние, и рано или късно ще станат твърде много, за да се избият лесно. Нима ще чакате с радост Последната битка при сто побеснели, развилнели се Аша’ман? При двеста или петстотин? И аз може би ще съм един от тях? Как ще преживее светът това? — Говореше на двете Кафяви, но очите му не се откъсваха от Кацуан. Почти черните й очи не се откъсваха от него. Трябваше да я запази при себе си, но ако се опиташе да го разубеди, щеше да отхвърли съвета й, каквито и да бъдеха последствията. Ако се опиташе да го спре… Сайдин забушува в него.

— Тук ли ще го направиш? — попита тя.

— В Шадар Логот — отвърна той и тя кимна.

— Подходящо място, щом ще рискуваме да унищожим света.

Луз Терин изкрещя и ехото на воя отекна в черепа на Ранд преди гласът да се оттече в дълбините тъмни. Но нямаше къде да се скрие. Безопасно място не съществуваше.

Порталът, който изпреде, не се отвори сред рухналите останки на самия Шадар Логот, а на билото на един обрасъл с редки дървета хълм на няколко мили северно от древния град и конските копита закънтяха върху оскъдната камениста почва, измъчила кривите обезлистени дървета. Дрипави петна сняг покриваха земята. Ранд погледна към някогашния Аридол, показващ се над дърветата — кулите, свършващи внезапно в назъбени каменни грамади, белите луковици на куполите, способни да приютят под себе си цели села, ако бяха цели. Въпреки ясното утринно небе, тези бели куполи не сияеха, както би трябвало — сякаш нещо хвърляше сянка над необятните руини. Дори на това разстояние от града втората неизцерима рана в хълбока му започна да пулсира. Прорезът, оставен от камата на Падан Фейн, камата, дошла от Шадар Логот, не биеше с ритъма на по-голямата рана, която пресичаше, а някак против него, застъпваха се и се редуваха.