Выбрать главу

Кацуан пое командата и зараздава отривисти заповеди, както можеше и да се очаква. Така или иначе Айез Седай винаги го правеха, стига да им се даде и най-малкия шанс. Ранд не се опита да я спре. Лан, Нетан и Басани поеха навътре в гората да огледат, а другите Стражници побързаха да вържат конете по-настрани за ниските клони. Мин се изправи на стремената и придърпа главата на Ранд, за да го целуне по очите. Без да каже дума. След това отиде да помогне с конете. Любовта й напираше буйно по връзката, пълна с доверие и заредена с такава непоклатима увереност, че той се втренчи удивено след нея.

Дойде Ибин да вземе коня на Ранд, ухилен до уши. Заедно с носа му, тези уши все така заемаха половината му лице, но сега изглеждаше по-скоро слаб, отколкото мършав.

— Ще е чудесно да се прелива без покварата, милорд Дракон — с възбуда заговори младежът. Ранд смяташе, че Ибин трябва да е поне на седемнайсет, но говореше почти момчешки. — От нея винаги ми се дощява да повърна, като си го помисля само. — И се затича, повел коня на Ранд, все така ухилен.

А Силата кипеше в Ранд и покварата петнеше чистия живот на сайдин с вонящите си жили, носещи лудост и смърт.

Кацуан сбра около себе си Айез Седай, а също и Аливия, и Ветроловката на Морския народ. Харайн заръмжа високо, недоволна, че искат да я отстранят, но Кацуан само й посочи с пръст и тя се отдалечи намусена по хълма. Моад в неговото смешно, приличащо на юрган синьо палто й помогна да приседне на един голям камък и й заговори утешително, макар че очите му от време на време обхождаха дърветата и ръката му се плъзгаше по дългата костена дръжка на меча. Откъм вързаните коне се появи Джаар и взе да развива платнените дрипи на вързопа, криещ Каландор. Кристалният меч с дългата прозрачна дръжка и леко закривеното острие замята искри под бледите лъчи на слънцето. Мерайз го подкани с властен жест и той усили крачки към нея. Деймир също беше в тази група, както и Ибин. Кацуан не бе поискала да вземе Каландор. Подминала го беше засега.

— Тази жена може да предизвика търпението и на камък! — мърмореше Нинив, закрачила енергично към него. В едната си ръка държеше кожената торба, а с другата здраво стискаше дебелата си плитка. — В Ямата на ориста да падне дано, това викам аз! Ти сигурен ли си, че Мин не може да е сбъркала само веднъж? Е, предполагам, че не е. Но все пак… Ще престанеш ли да ми се хилиш такъв? И котка можеш да изнервиш!

— Време е да започваме — каза той и тя примигна.

— Не трябва ли да изчакаме Кацуан? — Никой нямаше да предположи, че само допреди миг кълнеше старата Айез Седай. Напротив, сега изглеждаше притеснена, че може да я ядоса.

— Тя ще си върши нейното, Нинив. С твоя помощ аз ще свърша това, което трябва да свърша.

Тя все пак се поколеба, притисна торбата към гърдите си и погледна с тревога жените, насъбрани около Кацуан. Аливия напусна групата им и се забърза към двамата по неравния склон, стиснала с две ръце наметалото си.

— Кацуан каза, че аз трябва да получа тер-ангреалите, Нинив — заяви тя с провлечения си сеанчански говор. — Недей да спориш сега; не му е времето. Освен това няма да ти трябват, щом ще си свързана с него.

Погледът, който й отправи Нинив, беше почти убийствен, но тя свали пръстените и гривните, мърморейки под нос, свали и коланчето с гемите, и гердана си също, и ги подаде на Аливия. След миг колебание въздъхна и откопча странната гривна с плоските верижки, свързващи я с пръстените.

— Вземи и това. Не мисля, че ще ми е нужен ангреал, след като ще използвам най-мощния ша-ангреал, правен някога. Но нали разбираш, искам да ми се върнат — довърши тя настървено.

— Не съм крадла — отвърна й превзето жената със соколовите очи и четирите пръстена се плъзнаха на пръстите на лявата й ръка. Странно, ангреалът, който така добре прилягаше на Нинив, прилегна също толкова добре и на нейната по-дълга и тънка ръка. Двете жени се втренчиха смаяни в чудото.

А него го осени, че никоя от двете не допуска възможността той да се провали. Съжали, че сам не беше толкова уверен. Но каквото имаше да се направи, трябваше да се направи.