Привлякъл сайдин, сплетен в смъртна битка с него, въвличайки го в гибелния танц, който така добре познаваше, той го натика в цветоподобния сплит на сайдар. И той потече. Сайдин и сайдар, подобни и така различни, не можеха да се смесят. Потокът на сайдин залази по собственото си русло, отдръпвайки се от обкръжаващия го сайдар, а сайдар го притискаше от всички страни, принуждаваше го да потече по-бързо. Чист сайдин, чист освен покварата в него, докосна руините на Шадар Логот.
Ранд се намръщи. Дали не беше сбъркал? Нищо не стана. Само… Раните на хълбока му сякаш запулсираха по-ускорено. Сред огнения щурм и ледената стихия на сайдин покварата сякаш се размърда и отмести. Само едно леко движение, което можеше да си остане незабелязано, ако не беше се напрегнал, за да усети каквото и да било. Леко помръдване сред целия хаос, но все в една посока.
— Продължавай — подкани го Нинив. Очите й блестяха, сякаш само потокът на сайдар в нея й бе достатъчен, за да изпитва безмерна наслада.
Той притегли по-надълбоко от двете половини на извора, укрепи проводника и в същото време вля в него още сайдин, притегли Силата, докато не можеше повече, каквото и да направи. Искаше да извика от това неимоверно количество, леещо се през естеството му, толкова много, че сякаш самият той престана да съществува, сякаш нищо друго вече нямаше освен Единствената сила. Чу стона на Нинив, но убийствената борба със сайдин го погълна.
Елза опипваше пръстена с Великата змия на показалеца си и се взираше втренчено в мъжа, комуто се бе заклела да служи. Той седеше на земята с мрачно лице и гледаше право напред, сякаш не можеше да види дивачката Нинив, седяща срещу него и грейнала като слънцето. Навярно не я виждаше. Можеше да усети леещия се през Нинив несънуван порой на сайдар. Всички Сестри на Кулата, взети заедно, щяха да удържат само капка от този океан. Завиждаше на дивачката за това и в същото време мислеше, че би могла да полудее от чистата наслада. Въпреки студа на челото на Нинив беше избила пот. Устните й се бяха разтворили, а очите й алчно се взираха някъде отвъд Преродения Дракон.
— Боя се, че скоро ще започне — обяви Кацуан. С лице, извърнато настрана от седящата двойка, тя сложи ръце на бедрата си. — Това ще го усетят чак в Тар Валон, че и в другия край на света. Всички по местата си.
— Хайде, Елза — каза Мерайз и мигом я обгърна сиянието на сайдар.
Елза се остави да я включат в свръзката със строгата Сестра, но трепна боязливо, когато Мерайз добави към кръга и своя Стражник Аша’ман. Мъжът бе мрачно красив, но кристалният меч в ръцете му заблестя със смътна светлина и тя усети невероятния кипящ наплив, който трябваше да е сайдин. И въпреки че Мерайз контролираше потоците, от гнусотата на сайдин й се догади. Торище, гниещо под зноя на лятото. Другата Зелена въпреки строгото си лице беше красива жена, но устата й се сви, сякаш и тя се мъчеше да не повърне.
Навсякъде по билото започнаха да се оформят кръгове. Сарийн и Кореле, свързани със стареца, Флин и Несуне, Белдеин и Дайгиан с момчето, Хопвил. Верин и Кумира дори направиха кръг с дивачката от Морския народ; всъщност тя беше доста силна, а трябваше да се използват всички. Веднага щом всеки от тези кръгове се оформеше, той се преместваше надолу от билото в различна посока между дърветата. Аливия, доста странната дивачка, която, изглежда, си нямаше друго име, закрачи на север с развято зад гърба й наметало, обкръжена от сиянието на Силата. Много обезпокоителна жена, с тези тънки бръчици около очите, и невероятно силна. Елза бе готова да даде какво ли не, само да сложи ръка на тер-ангреалите, които носеше сега жената.
Аливия и трите кръга трябваше да осигурят кръгова защита, ако се наложеше, но най-голямата необходимост се намираше точно тук, на билото на хълма. Преродения Дракон трябваше да бъде опазен на всяка цена. Това задължение го беше поела лично Кацуан, разбира се, но кръгът на Мерайз също щеше да остане тук. Кацуан, изглежда, също разполагаше със свой ангреал, според грамадата сайдар, която бе привлякла, повече от Елза и Мерайз, взети заедно, но и това бледнееше пред Силата, изливаща се през Каландор.