Изведнъж забеляза хора вдясно пред себе си сред дърветата и се прикри зад един ствол с груба сива кора. Някакъв плешив старец с кръгче бяла коса около темето куцукаше между две жени, едната от които красива, макар и с някак дивашка хубост, другата — зашеметяваща. Какво търсеха в тези гори? Кои бяха? Приятели на ал-Тор или случайни хора, озовали се на неподходящо място в неподходящо време? Поколеба се да ги убие, които и да бяха. Всяко прилагане на Силата щеше да го издаде пред ал-Тор. Трябваше да изчака, докато подминат. Главата на стареца се въртеше, сякаш търсеше нещо между дърветата, но Демандред се усъмни, че толкова грохнало същество би могло да вижда далече.
Изведнъж старецът спря и протегна ръка право към Демандред, и Демандред се замята отчаяно, мъчейки се да се отскубне от паяжината на сайдин, ударила предпазния му щит с много по-голяма сила, отколкото беше възможно, мощна като собствения му запридък. Този едва кретащ стар нещастник беше Аша’ман! А поне една от двете жени трябваше да е от ония, които в днешно време минаваха за Айез Седай, и се бе включила в пръстен със стареца.
Опита се да нанесе своя удар и да ги съкруши, но старецът мяташе паяжина след паяжина, без да спира, и на него не му оставаше нищо друго, освен да ги отблъсква. Онези от тях, които попадаха по дърветата наоколо, ги обгръщаха в пламъци или стволовете им се пръскаха на трески. Пълководец беше Демандред, велик пълководец, но пълководците не се сражаваха редом с бойците, които предвождат! Озъбен в безсилна злоба, той започна да се оттегля между горящите дървета и грохота на взривовете. Надалече от ключа. Рано или късно старецът трябваше да се изтощи и тогава Демандред щеше да се погрижи да убие ал-Тор. Стига някой от останалите да не го изпревареше. Надяваше се трескаво, че ще е пръв.
Надигнала поли до коленете си и сипейки проклятия, Циндейн побягна от третия си Праг веднага след като го премина. Чуваше взривовете, настъпващи неуморно насам, но този път беше разбрала защо я преследват толкова точно. Спъваше се в лозниците, скрити в снега, блъскаше се в стволовете на дърветата и тичаше. Мразеше горите! Поне още някой от останалите беше тук — видяла бе бликащите като гейзери огньове да препускат в друга посока, не към нея; усещаше как се заприда сайдар на не едно място, как се заприда стихията — но се молеше на Великия властелин дано първа да стигне до Луз Терин. Съзнаваше, че повече от всичко на света иска да види смъртта му. А за това трябваше да се приближи още.
Присвит зад един паднал дънер, Осан’гар задиша на пресекулки след изнурителния бяг. Тези няколко месеца, през които трябваше да се представя за Корлан Дашива, не го бяха накарали да заобикне усилието. Взривовете, които за малко щяха да го убият, заглъхнаха, след което започнаха отново някъде далече и той се надигна предпазливо, за да надникне над дънера. Не че се заблуждаваше, че полуизгнилото дърво е кой знае каква защита. Никога не се беше проявявал като истински воин. Дарбите, геният му бяха в други области. Тролоците бяха негово творение, а следователно и пръкналите се от тях мърдраали, и още много създания, разтърсили света и направили името му прочуто. Ключът за достъп блестеше нажежен от сайдин, но той долавяше, че и други, по-малки количества от стихията се привличат наоколо и някой борави с тях.
Очаквал бе, че други от Избраните ще се появят тук преди него, надявал се бе, че могат да приключат с неприятната задача преди да пристигне той, но явно не бяха. Явно ал-Тор беше довел поне няколко ашамани, а ако се съдеше по количеството сайдин, хвърлено във взривовете, които го бяха подгонили — взел бе и Каландор. А може би и няколко от питомките си, така наречените Айез Седай.
Залегна отново зад дървото и прехапа устни. Тази гора се оказа опасно място, много по-опасно, отколкото беше допускал, и съвсем неподходящо за гений като него. Но си оставаше фактът, че Моридин го ужасяваше. Беше го ужасявал винаги, от самото начало. Побъркал се беше със Силата още преди да ги запечатат във Въртела, а откакто ги освободиха, изглежда, си въобразяваше, че той самият е Великият властелин. Моридин щеше все някак да разбере, ако избягаше, и щеше да го убие. Още по-лошо, ако ал-Тор успееше, Великият властелин можеше да реши да убие и двамата, както и Осан’гар в добавка. Все едно му беше дали те ще умрат, но за него самия съвсем не му беше все едно.