Хич го нямаше в преценката на часовете по слънцето, но явно беше почти обед. Надигна се от земята и опита да почисти калта от дрехите си, но скоро се отказа отвратен и се запромъква от дърво на дърво, уж крадешком. Поне си въобразяваше, че е крадешком. И се промъкваше не накъде да е, а право към ключа. Може би някой от другите щеше да довърши оногова, преди да го е приближил, но ако не, сигурно щеше да извади късмет да се покаже герой. Предпазливо, разбира се.
Верин се впери намръщена в привидението, движещо се между дърветата вляво от нея. Не й хрумваше по-подходящо определение за жена, крачеща през гората цялата отрупана със скъпоценности и по рокля, която менеше цвета си във всички отсенки на дъгата, от черно до бяло, и понякога ставаше дори прозрачна! Не бързаше, но се беше запътила към хълма, на който седеше Ранд. И освен ако Верин не грешеше много, трябваше да е някоя от Отстъпниците.
— Само ще я гледаме ли? — прошепна с гняв Шалон. Ядосала се беше, че не й дадоха тя да държи потоците, сякаш силата на една дивачка можеше да се мери с тази на Айез Седай, а тъпченето през гората ни най-малко не беше подобрило настроението й.
— Трябва да направим нещо — тихо каза Кумира и Верин кимна.
— Просто се мъчех да реша какво. — Щит, реши тя. Една пленена Отстъпница можеше да се окаже ценна придобивка.
Впрегнала цялата мощ на своя кръг, тя запреде щита си и слисана загледа как се разприда. Жената вече прегръщаше сайдар, макар около нея да не сияеше светлина — и беше неимоверно силна!
След което не й остана време да мисли за нищо, защото златокосата жена се завъртя и запрелива. Верин не можеше да види сплитовете, но знаеше, че отблъсква най-гибелната атака през живота си — а не беше дошла толкова далече, само за да умре тук.
Ибин придърпа наметалото си и съжали, че не бе усвоил добре умението да пренебрегва студа. Всъщност студа можеше да пренебрегне, но не и вятъра, който се усили веднага щом слънцето прехвърли зенита. Трите свързани с него Сестри просто бяха оставили наметалата си да ги развява вятърът и се стараеха да гледат във всички посоки наведнъж. Кръга водеше Дайгиан — заради него, мислеше Ибин — но притегляше толкова леко, че той усещаше едва шепота на течащия през него сайдин. Тя не искаше да го понася, докато не се наложи. Ибин повдигна качулката й над главата и Дайгиан му се усмихна. Връзката носеше към него привързаност, както и обратно, предполагаше той. С времето, мислеше си, можеше и да обикне тази дребничка Айез Седай.
Пороят на сайдин далеч зад него имаше свойството да заглушава усета му за друго преливане, но все пак усещаше другите, които боравеха със Силата. Някъде другаде битката вече бе в разгара си, но дотук тримата само обикаляха безцелно из гората. Не че имаше нещо против. Ходил бе на Думайски кладенци, сражавал се беше със сеанчанците и беше разбрал, че битката е нещо забавно само на книга, но не и наяве. Това, което го дразнеше, бе, че не дадоха на него контрола над кръга. На Джаар също не бяха дали, разбира се, но той допускаше, че Мерайз е в състояние да се забавлява, карайки Джаар да крепи бисквитка на носа си. Виж, на Деймир обаче му дадоха. Само защото беше с няколко години по-голям от него — е, повече от няколко; той май беше по-стар от таткото на Ибин — не беше основание Кацуан да гледа на него, сякаш е…
— Бихте ли ми помогнали? Изглежда, се загубих, а и конят ми избяга. — Жената, която се показа иззад едно дърво, нямаше дори наметало. И беше облечена в рокля с толкова дълбоко деколте, че се показваха половината й гърди. Вълни от черна коса обграждаха красивото й лице със зелени очи, които искряха с усмивката й.
— Странно място за разходка — промълви подозрително Белдеин. Миловидната Зелена не остана доволна, когато Кацуан постави начело Дайгиан, и използваше всеки повод да изрази мнението си за решенията на Дайгиан.
— Не се канех да стигам толкова далече — каза жената, докато ги приближаваше. — Виждам, че сте Айез Седай. С… жених? Да знаете случайно за какво е цялата тази суматоха?
Ибин изведнъж усети как кръвта му изстива. Това, което почувства, бе невъзможно! Зеленооката жена се намръщи изненадана и той направи единственото, което можеше.
— Тя държи сайдин! — изрева Ибин и се хвърли срещу нея, и в същия миг усети как Дайгиан притегли много надълбоко от Силата.