Бранители на Камъка: Елитната военна формация на Тийр. Сегашният Капитан на Камъка (Командирът на Бранителите) е Родривар Тихера. Само тайренци се приемат в редиците на Бранителите, а офицерите обикновено са от знатен род, макар често от по-долни Домове или по-незначителни разклонения на силни Домове. Задачата на Бранителите е да пазят великата крепост, наречена Тийрския камък, в центъра на град Тийр, да бранят града и да осигуряват полицейска служба вместо Градската стража или други подобни. Освен до време на война, задълженията им рядко ги отвеждат далече от градските стени. Тогава, както при всички елитни формации, те са ядрото, около което се гради цялата армия. Униформата на Бранителите се състои от черна камизола с бухнали ватирани ръкави на черни и златисти ивици с черни маншети, лъскава гръдна броня и шлем с периферия и с лицев предпазител от стоманени решетки. Капитанът на Камъка носи три къси бели пера на шлема си, а на маншетите на камизолата си — три преплетени златни ширита върху бяла лента. Капитаните носят две бели пера и по един златен сплит върху бели маншети, лейтенантите по едно бяло перо и един черен ширит върху бели маншети, а подлейтенантите — по едно късо бяло перо и чисто бели маншети. Знаменосците имат златоцветни маншети на камизолите си, а отредниците — маншети с черни и златисти ивици.
Вкопаване(то): (1) Способността да се използва Единствената сила за диагноза на физическото състояние и заболявания. (2) Способността да се откриват рудни залежи с Единствената сила. Това, че името е прикачено и към друга дарба, вероятно показва, че тя отдавна е забравена от Айез Седай.
Гвардия(та) на смъртната стража: Елитна военна формация на империята Сеанчан, включваща както човешки същества, така и огиери. Човеците, членове на Гвардията на Смъртната стража, са до един да’ковале, родени като собственост и избрани още от млади, за да служат на императрицата, на която са лично притежание. Фанатично верни и безмилостни, те често носят на раменете си татуирани гарвани, белегът на да’ковале на императрицата. Шлемовете и бронята им са лакирани в тъмнозелено и кървавочервено, щитовете им са лакирани в черно, а копията и мечовете им са с черни пискюли. Виж също; Да’ковале.
Да’ковале: (1) На Древния език — „притежаван“ или „лице, което е собственост“. (2) При сеанчанците, наред със „собственост“, терминът често се използва за роби. Робството в Сеанчан има дълга и необичайна история, като някои роби са получавали възможността да достигнат голямо могъщество и власт, включително над онези, които са свободни. Виж също: Со’джин.
Дер’морат-: (1) На Древния език — „старши дресьор“. (2) При сеанчанците представката се използва за означаване на старши, притежаващ високи умения дресировчик на екзотични същества, който обучава в това умение други, например дер’морат’ракен. Дер’морат могат да получат доста високо положение в обществото, най-високото от които е това на дер’сул-дам, обучаващите сул-дам, които се равняват по ранг с висши военни служители. Виж също: морат.
Дъщери на мълчанието: През цялата история на Бялата кула (над три хиляди години) различни жени, които са били отхвърляни, са отказвали да приемат драговолно отредената им съдба и са се опитвали да се свържат помежду си. Такива групи — всъщност повечето от тях — са били разпръсвани от Бялата кула веднага щом бъдели откривани и били наказвани сурово и публично, за да е сигурно, че ще се превърнат в назидание за другите и че за съдбата им ще се разчуе навсякъде. Последната такава премахната група включвала две Посветени, прогонени от Кулата, и двадесет и три жени, които те успели да съберат и да обучат. Всички те били върнати в Тар Валон и били наказани, а двадесетте и три били вписани в Книгата на новачките. Една от тях успяла да стигне до шала. Виж също: Родство(то).
Единение(то): Когато армиите, изпратени от Артур Ястребовото крило под предводителството на неговия син Лутаир, слезли на брега на Сеанчан, те заварили пъстра смесица от народи, които воювали помежду си и над които често властвали Айез Седай. Без да имат нещо общо с Бялата кула, Айез Седай действали в името на своето лично могъщество, използвайки за тази цел Силата. Обединявали се в малки групи и постоянно заговорничели едни срещу други. До голяма степен тъкмо тези непрестанни заговори за лично, надмощие, водещи до войни между десетките хиляди държавици, позволило на армиите, дошли от Аритския океан, да започнат завладяването на целия континент, а на техните потомци — да го довършат. Това завоевание, в хода на което потомците на първоначалните нашественически армии се превърнали в сеанчанци също толкова, колкото завладените народи на Сеанчан, продължило повече от деветстотин години и се нарича Единението.