— Тролоците я влачат към казана — стресна ги с хрипливия си глас Дезине. От стиснатите зъби на Талене се изтръгна пронизителен стон и тялото й се разтърси силно. — Аз не… огън да ме гори, не знам дали ще мога да се принудя да…
— Разбуди я — разпореди се Серин, без дори да си направи труд да погледне някоя от тях, за да разбере какво мислят. — Стига си се цупила, Юкири, а се приготви.
Сивата я изгледа свирепо, но щом сплитовете на Дезине се стопиха и сините очи на Талене примигнаха и се отвориха, сиянието на сайдар обкръжи Юкири и тя, без думичка да промълви, заслони жената, тръпнеща на стола. Тук командваше Серин, всички го знаеха, и толкова. Много остър трън.
От засланянето като че ли нямаше нужда. Със сгърчено от ужас лице, Талене трепереше и дишаше учестено, сякаш бе пробягала десетина мили, без да спре. Продължаваше да седи върху меката повърхност, но без преливането на Дезине „столът“ вече не се гънеше под тялото й. Талене втренчи в тавана изцъклените си очи, затвори ги насила, но те отново се оцъклиха, сякаш сами. Споменът от преживяното бе толкова силен, че не можеше да го понесе.
Певара направи две крачки до Стола и заби Клетвената палка в гърдите на съсипаната жена.
— Отречи се от всички клетви, които те обвързват, и се презакълни в Трите клетви, Талене — рече дрезгаво тя.
Талене се дръпна от Палката като от отровна змия, сви се на другата страна и Серин се надвеси над нея.
— Следващия път, Талене, те чака казанът. Или грижовната обич на някой мърдраал. — Лицето на Серин беше безмилостно, за разлика от тона й — мек, та чак състрадателен. — И този път пробуждане няма да има. А ако и това не помогне, ще последва още веднъж и още веднъж. Колкото се наложи, дори да стоим тук до лятото.
Дезине отвори уста да възрази, но само сбърчи вежди и се отказа. Само тя от всички знаеше как да действа със Стола, но мястото й в групата не беше по-високо от това на Сеайне.
Талене продължаваше да гледа втренчено Серин. Големите й очи се напълниха със сълзи и тя захлипа неудържимо и безнадеждно. Пресегна се слепешком, зашари във въздуха и Певара тикна Клетвената палка в шепата й. Певара прегърна Извора и преля нишка на Дух. Талене стисна дебелата колкото женска китка палка така здраво, че кокалчетата на пръстите й побеляха, но само продължи да трепери и хлипа.
Серин се изправи.
— Боя се, че е време отново да заспи, Дезине.
Сълзите на Талене се удвоиха, но въпреки тях тя успя да изломоти:
— Отхвърлям… всички клетви… които ме обвързват. — На последната дума зави като ранена вълчица.
Сеайне неволно се сепна и преглътна с мъка. Сама бе изпитвала болката от отхвърлянето на една-единствена клетва и бе размишлявала каква ли агония ще е, ако отхвърлиш няколко наведнъж, но сега истината бе пред очите й. Талене запищя, докато не й остана дъх, след това вдиша дълбоко, само за да запищи отново, и Сеайне вече почти очакваше да дотичат хора от самата Кула. Високата Зелена се загърчи, замята ръце и крака, после изведнъж се изви в дъга, докато петите и главата й не докоснаха сивата повърхност с изопнати до предел мускули. Тялото й се тресеше неистово.
И също толкова внезапно, колкото бе започнал пристъпът, Талене се смъкна като мекотело и остана да лежи и хлипа като изоставено в нощта дете. Клетвената палка се изтърколи от отпусната й ръка на сивия под. Юкири замърмори някаква трескава молитва, а Дезине зашепна с разтреперан глас: „Светлина!… Светлина! О, Светлина!“
Певара вдигна палката и отново събра пръстите на Талене около нея. Капка милост нямаше за приятелката на Сеайне, не и за такова нещо.
— Сега изречи Трите клетви — изсъска тя.
За миг изглеждаше, че Талене е готова да откаже, но тя бавно повтори Клетвите, които правеха от всички тях Айез Седай и ги свързваха. Да не изричаш невярна дума. Никога да не създаваш оръжие, с което човек да убива друг човек. Никога да не използваш Единствената сила за оръжие, освен в защита на своя живот, този на Стражника си или на друга Сестра. Накрая заплака беззвучно и се разтресе. Навярно беше заради Клетвите, затягащи се около нея. Сигурно беше неприятно да ги изричаш наново. Кой знае.
После Певара й каза другата клетва, която очакваха от нея. Красивото личице на Талене се сбръчка, но тя промълви тихо и безнадеждно думите.
— Заклевам се да се подчинявам безпрекословно на петте. — Иначе продължаваше да гледа тъпо и безизразно в една точка и сълзите й мокреха бузите й.
— Отговори ми истината — каза й Серин. — От Черната Аджа ли си?
— Да. — Думата изскърца в гърлото на Талене, сякаш бе ръждясало.
Сеайне не беше очаквала, че тази простичка дума може така да я смрази. В края на краищата сама бе тръгнала на лов за Черната Аджа и вярваше в успешния си улов повече от всички. Посегнала бе на друга Сестра, при това на Заседателка, помогнала бе да овържат Талене с потоци на Въздух в пустите подземни коридори, нарушила бе дузина закони на Кулата, извършила бе сериозни престъпления, само за да чуе един отговор, в който бе почти сигурна още преди да се зададе въпросът. Ето, че го чу. Черната Аджа наистина съществуваше. Пред очите й стоеше Черна сестра, Мраколюбка, носеща шала. Убеждението се оказа бледа сянка пред живата истина. Само това, че стискаше с все сила челюсти, попречи на зъбите й да затракат. Напрегна се да се успокои и да започне да мисли разумно. Но как, след като най-ужасните кошмари се бяха разбудили и бродеха из Кулата!