Сеайне чу нечия дълбока въздишка и осъзна, че не е единствената, за която целият досегашен свят се обръща с главата надолу. Юкири се отърси и прикова очи в Талене, готова сякаш да задържи щита над нея само със силата на волята си, ако се наложи. Дезине ближеше устни и нервно приглаждаше тъмнозлатите си поли. Само Серин и Певара изглеждаха външно спокойни.
— Тъй — тихо каза Серин. „Тихичко“ май беше по-точно. — Тъй. Черна Аджа значи. — Вдиша дълбоко и продължи делово: — Нямаме повече нужда от това, Юкири. Талене, ти бездруго няма да се опиташ да избягаш, нито ще ни се съпротивляваш по какъвто и да било начин. Няма да можеш дори да докоснеш Извора без позволението на една от нас. Макар че според мен някой друг ще се заеме със случая, след като те предадем. Юкири?
Щитът над Талене се разсипа, но сиянието около Юкири си остана, сякаш не разчиташе много на въздействието на Палката над Черна сестра.
Певара се навъси.
— Преди да сме я предали на Елайда, Серин, държа да измъкнем от нея колкото може повече. Имена, места. Всичко, което знае!
Мраколюбци бяха избили цялото семейство на Певара и Сеайне беше убедена, че е готова да я пратят в изгнание, но лично да залови всяка Черна сестра.
Все така свита на Стола, Талене се изсмя горчиво и през сълзи.
— Направите ли го, всички сте мъртви. Мъртви! Елайда е Черна Аджа!
— Невъзможно! — избухна Сеайне. — Елайда лично ми го заповяда.
— Трябва да е — изшепна плахо Дезине. — Талене отново изрече Клетвите. Издаде я!
Юкири закима енергично.
— Мислете с главите си — изръмжа Певара и поклати с укор своята. — Знаете не по-зле от мен, че ако вярваш на една лъжа, можеш да я изречеш все едно, че е истина.
— Така е — призна Серин. — Какви доказателства имаш, Талене? Виждала ли си Елайда на вашите… сбирки?
Стисна дръжката на камата си толкова силно, че пръстите й побеляха. За шала Серин се беше борила повече от всички други, за правото да остане в Кулата и прочие. За нея Кулата бе нещо повече от роден дом, повече от собствения й живот. Ако Талене отговореше утвърдително, Елайда можеше и да не доживее до съда.
— Те нямат сбирки — промърмори намусено Талене. — Освен Върховния съвет, предполагам. Но трябва да е Черна. Знаят за всяко донесение, което тя получава, дори тайните. Всяка дума, която й се казва. Знаят за всяко нейно решение, преди да е обявено. Дни преди това; седмици понякога. Как е възможно, ако не им го казва сама? — Приседна с усилие и направи опит да ги изгледа една по една, но очите й само пробягаха плахо по тях. — Трябва да бягаме, да се скрием някъде. Ще ви помогна… ще ви кажа всичко, което знам!… Те ще ни избият, ако не избягаме.
Странно, помисли си Серин, как набързо доскорошните дружки на Талене станаха „те“ и как се опитваше да ги убеди да я приемат за своя. Не. Отбягваше истинския проблем, и при това по най-глупавия начин. Наистина ли Елайда я беше пратила да издири Черната Аджа? Всъщност тя никога не бе споменавала името. Дали нямаше предвид нещо друго? Елайда винаги бе готова да стисне за гърлото всяка, която дори споменеше за Черните. Почти всяка Сестра щеше да стори същото. И все пак…
— Елайда доказа, че е пълна глупачка — заяви Серин. — Неведнъж съм съжалявала, че я подкрепих, но няма да повярвам, че е Черна. Не и без нещо по-убедително. — Певара стисна устни и кимна. Нали беше Червена, щеше да иска много повече.
— Може и така да е, Серин — рече Юкири, — но не можем да задържаме дълго Талене. Зелените ще започнат да се питат. Да не говорим за… Черните. Да решаваме бързо какво да правим, иначе все така ще си копаем на дъното на кладенеца, а през това време ще завали дъжд. — Талене дари Серин с плаха усмивка, която сигурно трябваше да мине за благодарност, но се стопи пред свъсеното лице на Кафявата.
— Нищо не бива да казваме на Елайда, докато не сме в състояние да прекършим Черната с един удар — заяви Серин. — Недей да спориш, Певара; логично е. — Певара вдигна ръце отегчено, но не продума. — Ако Талене е права — продължи Серин, — Черната знае за Сеайне или скоро ще разбере, така че на всяка цена трябва й осигурим безопасността. Няма да е никак лесно, след като сме само петте. Не можем да се доверим на никоя, преди да сме сигурни в тях! Най-малкото разполагаме с Талене и кой знае какво още ще научим, преди да се е прекършила? — Колкото до Талене, тя изглеждаше съвсем готова за прекършването, но никоя вече не й обръщаше внимание. Гърлото на Сеайне бе пресъхнало.