— В модула съм виждал много оранжеви папки. Тома не значи, че съм виждал точно тая.
— Твърдите, че никога не сте виждали господин Удсън с неговата папка, така ли?
— Поне не си спомням.
— Господин Торънс, вие сте прекарали трийсет и два дни в един и същи модул с господин Удсън. По-рано свидетелствахте, че той ви се е доверил и е направил признание пред вас. И сега твърдите, че никога не сте го виждали с тази папка?!
Той не отговори веднага. Бях го приклещил в ъгъл, от който нямаше измъкване. Зачаках. Ако продължеше да упорства, че никога не е виждал папката, показанията му за признанието на Удсън щяха да изглеждат подозрителни в очите на съдебните заседатели. Ако пък признаеше, че папката му е позната, пред мен щеше да се отвори огромна врата.
— Исках да кажа, че съм го виждал с папката му, ама никога не съм поглеждал какво има вътре.
Бам. Мой беше.
— Тогава ще ви помоля да отворите папката и да я разгледате.
Свидетелят се подчини. Върнах се на катедрата си, като пътьом хвърлих поглед към Винсънт. Очите му бяха забити в пода и лицето му бе пребледняло.
— Какво виждате, когато отворите папката, господин Торънс?
От едната страна има снимки на два трупа на земята. Закрепени са с телбод — снимките, искам да кажа. А от другата страна има разни документи, доклади и тем подобни.
— Можете ли да прочетете първия документ отдясно? Просто прочетете първия ред от обобщението.
— Не мога да чета.
— Изобщо ли не можете да четете?
— Да. Тъй и не се научих.
— Можете ли да прочетете, който и да е от надписите до отметнатите кутийки над обобщението?
Торънс сведе поглед към папката и съсредоточено сключи вежди. По време на последното му попадане в затвора бяха проверили умението му да чете, за да установят, че е на най-ниското възможно ниво — под равнището на първокласник.
— Не, не мога — отвърна той.
Бързо отидох до масата на защитата и извадих от куфарчето си друга папка и тънко писец. Върнах се на катедрата и написах върху папката „бяла раса“ с големи печатни букви. После я вдигнах така, че и свидетелят, и съдебните заседатели да я видят.
— Господин Торънс, това е един от надписите, отметнати в резюмето. Можете ли да го прочетете?
Винсънт моментално се изправи, обаче свидетелят вече клатеше глава и изглеждаше ужасно засрамен. Прокурорът възрази срещу „безсмислената демонстрация“ и Компаниони прие възражението. Както и очаквах. Просто полагах основите за следващия си ход пред съдебните заседатели и бях сигурен, че повечето от тях са видели Торънс да клати глава.
— Добре, господин Торънс — продължих. — Да преминем към другата страна на папката. Бихте ли описали труповете на снимките?
— Хм, двама мъже. Като че ли има разгъната телена мрежа и платнища и двамата лежат отгоре. Няколко полицаи разследват и снимат.
— От коя раса са мъжете върху платнищата?
— Чернокожи са.
— Някога виждали ли сте тези снимки, господин Торънс?
Винсънт скочи, за да възрази срещу въпроса ми, тъй като вече бил зададен и получил отговор. Все едно да се опитваш да спреш куршум с длан. Съдията строго му каза, че може да се върне на мястото си, или с други думи, че просто трябва да се примири с това, което ще се случи. Щом взимаш лъжец за свидетел, трябва да поемеш удара заедно с него.
— Можете да отговорите на въпроса, господин Торънс — казах аз, след като прокурорът си седна. — Някога виждали ли сте тези снимки?
— Не, господин адвокат, сега ги виждам за пръв път.
— Ще се съгласите ли, че снимките изобразяват онова, което ни описахте по-рано? А именно трупове на двама чернокожи мъже?
— Така ми изглежда. Но не съм виждал снимката преди, само каквото ми разправи той.
— Сигурен ли сте?
— Таквоз нещо не се забравя.
— Вие ни казахте, че господин Удсън признал пред нас убийството на двама чернокожи, но всъщност му е повдигнато обвинение за убийството на двама бели. Очевидно в крайна сметка не е направил такова признание пред вас, не сте ли съгласен?
— Не, той си призна. Каза ми, че е убил ония двамата.
Погледнах съдията.
— Ваша чест, моля папката пред господин Торънс да бъде записана като веществено доказателство на защитата номер едно.
Винсънт възрази, като се аргументира с безпочвеност, но Компаниони отхвърли възражението.
— Вещественото доказателство се приема и ще оставим съдебните заседатели да преценят дали господин Торънс е виждал снимките и съдържанието на папката.
Бях набрал инерция и реших да продължа.