— Но нали и неговата конюшня е била претърсена.
— О, изпечен мошеник като него знае много хитрости.
— Но не се ли страхуваш да оставиш жребеца в ръцете му, след като има всички основания да му стори зло?
— Скъпи приятелю, той ще го пази като зеницата на окото си. Знае, че може да се надява на снизхождение само ако го върне здрав и читав.
— Полковник Рос не ми прилича на човек, който би проявил снизхождение при каквито и да било обстоятелства.
— Нещата не зависят от полковник Рос. Аз следвам моите собствени методи и разкривам толкова, колкото сметна за необходимо. Това е предимството да си частен детектив. Не знам дали забеляза, Уотсън, но полковникът не беше особено любезен с мен. Сега съм склонен да се позабавлявам за негова сметка. Не му казвай нищо за коня.
— Разбира се, няма да спомена и дума без твое позволение.
— Но, естествено, всичко това е съвсем маловажно редом с въпроса, кой е убил Джон Стрейкър.
— И ти смяташ да се заемеш с него?
— Напротив, двамата се връщаме в Лондон с нощния влак.
Думите на моя приятел ме поразиха. Бяхме в Девъншър едва от няколко часа и изобщо не разбирах защо изоставя разследване, което беше започнало така блестящо. Не успях да измъкна от него нито дума повече, докато не се върнахме в къщата на треньора. Полковникът и инспекторът ни чакаха в дневната.
— С моя приятел се връщаме в града с нощния влак — каза Холмс. — Беше ни много приятно да подишаме прекрасния въздух на Дартмур.
Инспекторът ококори широко очи от изненада, а полковникът сви насмешливо устни.
— Значи не храните надежда да задържите убиеца на горкия Стрейкър? — каза той.
Холмс сви рамене.
— Изправени сме пред сериозни пречки — рече той. — Но имам всички основания да се надявам, че конят ви ще бъде на старта във вторник, и ви моля да подготвите жокея си. Дали мога да получа снимка на господин Джон Стрейкър?
Инспекторът извади от джоба си плик, измъкна една снимка и му я подаде.
— Драги Грегъри, вие предугаждате всичките ми желания. Ще бъдете ли така добър да ме изчакате малко, докато задам няколко въпроса на прислужничката?
— Трябва да призная, че съм доста разочарован от нашия лондонски съветник — заяви рязко полковник Рос, щом моят приятел излезе от стаята. — Откакто е дошъл, не виждам никакъв напредък.
— Поне имате думата му, че вашият кон ще се състезава — казах аз.
— Да, имам думата му — рече полковникът и сви рамене. — Бих предпочел да имам коня.
Точно се готвех да кажа нещо в защита на моя приятел, когато той се върна.
— Е, господа — каза, — готов съм да тръгнем за Тависток.
Докато се качвахме във файтона, един от конярите държеше вратата. Холмс, явно осенен от внезапна идея, се наведе и го докосна по ръкава.
— Виждам няколко овце на ливадата. Кой ги гледа?
— Аз, господине.
— Да сте забелязали нещо нередно напоследък?
— Да, господине, не е кой знае какво, но три от тях започнаха да куцат.
Разбрах, че Холмс е изключително доволен, защото се усмихна и потри длани.
— Изстрел в мрака, Уотсън, истински изстрел в мрака — каза, като стисна рамото ми. — Грегъри, позволете да насоча вниманието ви към тази странна епидемия сред овцете. Карай, кочияшо!
Изразът на полковник Рос продължаваше да говори за неласкавото мнение, което си бе съставил за способностите на моя приятел, но по изражението на инспектора личеше, че е силно заинтригуван.
— Смятате това за важно? — попита той.
— Извънредно важно.
— Има ли нещо друго, на което бихте ме посъветвали да обърна внимание?
— На любопитното произшествие с кучето през нощта.
— Кучето не е направило нищо през нощта.
— Точно това е любопитното — отбеляза Шерлок Холмс.
Четири дни по-късно с Холмс отново пътувахме с влака за Уинчестър за надбягванията в Уесекс. Както се бяхме уговорили, полковник Рос ни посрещна пред гарата и ни закара с каретата си до хиподрума извън града. Изражението му беше мрачно, а отношението — крайно хладно.
— Нямам никакви вести за коня си — каза той.
— Предполагам, че ще го познаете, когато го видите? — попита Холмс.
Полковникът много се ядоса.
— Занимавам се с конни надбягвания от двайсет години, но никога не са ми задавали подобен въпрос. И дете би познало Сребърен пламък по бялото петно на челото и шарките на крака.
— Как вървят залозите?
— Това е най-странното. Вчера бяха петнайсет към едно, но ставаха все по-ниски, докато днес стигнаха едва три към едно.
— Хм — каза Холмс. — Очевидно някой знае нещо!