Емпрес забеляза, че Чу се поклони вежливо и се оттегли, при което раменете й леко се свиха.
По време на цялата сделка тя бе мълчала, изучавайки го с огромните си зелени очи. Трей за миг се зачуди какви ли планове се криеха зад нейния поглед, изпълнен с енергия и решителност. След като приключи с Чу, той се обърна към нея и неочаквано бързо получи отговора на безмълвния си въпрос.
— Бих искала да получа своя дял в злато — открито заяви тя.
За момент той се позамисли. След голямото количество бренди, изпито за съвсем кратко време, това желание, толкова късно през нощта, когато всички банки бяха затворени… Ситуацията трябваше да се обмисли. Трей прехвърли набързо възможните варианти, но нито един от тях не предлагаше никаква възможност да се превърнат тридесет и седем хиляди долара в злато в този час на нощта.
— Виж, скъпа… — обърна се той директно към нея за пръв път, откакто бяха влезли в трапезарията.
— Не съм ти никаква скъпа — отряза го тя с решителност и провокираща настоятелност.
Трей повдигна учудено вежди. Очите му се разшириха от изненада, при което, след известно стъписване, той се въздържа да отбележи, че срещу тези петдесет хиляди долара можеше да я нарича както пожелае. Вместо това той се усмихна леко на прибързаната й дързост, разглеждайки стиснатата малка брадичка и каза:
— Прости ми! Имаш ли си име тогава? — гласът му бе невероятно мек и вежлив. Светлите му очи се насочиха към шията й, а после надолу, към нежната предизвикателна ямичка, където меката златиста кожа се скриваше от захабената фланела.
— Разбира се — заяви тя със същия непреклонен тон.
Трей очакваше отговора й, а очите му продължаваха да я изследват от горе до долу, докато срещнаха суровия й поглед. Не изглеждаше да е абсолютно готова да легне в леглото му. Трей си помисли, че да я люби вероятно означава да се надвие дива котка. При тази мисъл желанието му да я обладае още повече нарасна. Всички жени в миналото винаги бяха послушни и готови да му угодят. Сексът, независимо от обстоятелствата, винаги му бе доставял удоволствие, но този път интересът му бе предизвикан от това беззащитно момиче, което му бе излязло доста скъпичко и което бе дотолкова независимо и самоуверено, че бе дръзнало да се предлага за продажба, без да се накичи с нито едно женско украшение, нито пък с копринени или атлазени дрехи, панделки или други аксесоари.
Настана тишина. Мъжът, способен да плати цяло състояние, за да я притежава в разстояние на три седмици, я гледаше спокойно, в очакване. Тя отчетливо произнесе:
— Емпрес1 Джордан.
Малката красавица поднасяше непрекъснато изненади. Бе произнесла името си така, сякаш заслужаваше и титла, и цяло царство, което да управлява. При това галският акцент предполагаше, че й се полага галско кралство. С ведър и спокоен поглед Трей продължаваше да я изучава.
— Добре, Емпрес — започна той спокойно, — в този момент банките са затворени, а Лили няма толкова налично злато тук. Така че, ако приемеш в момента банковия ордер, подписан от мен, утре сутринта ще отскочим отсреща и Фъргюсън ще обмени парите в злато.
След тези думи Трей се облегна назад в креслото си, погледна я с любопитство и допълни някак безразлично:
— Аз не съм от тези, които не си държат на думата. Успокой се.
Въпреки че живееше със семейството си в уединена долина, далече в планините, Емпрес бе чувала за Трей Брадок-Блек. А и едва ли имаше човек в цяла Монтана, който да не бе чувал за него. Тя размисли за миг, раздвоена между острата необходимост и слепия инстинкт. Като въздъхна леко, тя промълви:
— Много добре. До утре ще приема банковия ордер.
— Благодаря, скъпа — отвърна Трей с иронична нотка в гласа, — за изключителното доверие…
Този път тя не го поправи.
— Ето, заповядай — каза след няколко минути Трей, подавайки й подписания банков ордер. В гласа му ясно пролича мъжко желание, но миг след като й подаде ордера, той потъна в дълбоко размишление. В следващата минута Трей опря на масата загрубялата си длан, с мазоли като на работещ каубой, а веждите му леко се повдигнаха.
— Можем ли да се оттеглим? — попита той, като вежливо посочи към стълбите нагоре.
Емпрес преглътна и неуверено отвърна:
— Да… добре.
След това бързо мушна чека в джоба на ризата си.
Трей се изправи и като заобиколи тясната масичка, пое стола при ставането на Емпрес. Поглеждайки я отблизо, той й се стори толкова висок и грамаден, че това още повече я изплаши, въпреки че Трей й подаде ръката си. Тя извърна глава настрани, при което той предложи: