— Мисля си, Емпрес… — започна той тихо, — че следващия път ще ми показваш какво точно желаеш…
И като се наведе бързо, той я вдигна и я отнесе на леглото. Трей се взря за известно време в красивото й тяло, разположено върху розовата кадифена покривка на леглото. Изкусителна като нимфа, тя на свой ред го погледна право в очите, за да се увери в тлеещия огън на страстта и любовното желание. Емпрес приличаше на златна перла на фона на лъскавото кадифе. Когато тя бавно повдигна ръцете си към него, Трей изгуби напълно самоконтрол, забрави колко опитен, всеотдаен или игрив е бил всеки път, когато бе спал с някоя жена. Пое си дълбоко въздух, леко пристъпи към леглото и се надвеси над нея, разкопчавайки с треперещи от вълнение ръце панталоните си. Обувките му изпомачкаха, покривката на леглото, но той изобщо не забеляза това. Когато златната тока на колана му се притисна в тялото на Емпрес, тя тихо извика, но Трей я целуна вместо извинение, обзет от единствената мисъл да обладае това чувствено, предизвикателно, красиво тяло. Най-после и последното копче на панталона му бе разкопчано и той се почувства освободен. С краката си той разтвори нейните и единственото, което си пожела в този миг, бе тя да се долепи плътно към него. В същия момент той се притисна към нея. Емпрес извика леко. Обзет от непреодолимо желание, той отново опита да я обладае и тогава я чу как изплака.
— Мили Боже! — възкликна той и си пое дълбоко въздух. — Нима си девствена?!
Отдавна не бе имал работа с девственица. Всъщност преди доста години бе спал веднъж с една.
— Това няма значение — бързо изрече тя изпод тялото му, напрегната и в очакване.
— Няма значение? — повтори той тихо, а слепоочията му биеха от напрежение, кръвта му бушуваше в жилите. Вълнението достигна всяка частица на тялото му, а възбудата — своя максимум. Решителен и обладан от дивашко желание да постигне целта си, като разярен бик, намиращ се на косъм от жертвата си и предвкусващ удоволствието от победата. Тя току-що каза, че нищо няма значение и действително трябваше да бъде така, ето защо той набра смелост и отново се отпусна върху нея.
Глухият й стон го прониза тъкмо когато се канеше да я целуне.
— По дяволите — извика Трей и се отдръпна. Облегна се на лакти и я загледа с почуда.
— Няма да викам повече — промълви тя, а гласът й звучеше твърде уверено в сравнение с трогателно изплашените й огромни очи. — Моля те. Трябва да си заслужа парите.
Всичко му се стори толкова странно, необичайно и внезапно. Боже, защо ли трябваше да обладае тази девственица, като й причини болка и страдание. „Спри, недей да го правиш“, си каза Трей, но същевременно усети, че желанието му дотолкова го е обзело, че почти не издържаше. Тя го предизвикваше с всяка част на тялото си. Все повече и повече я желаеше. Трей измърмори някакво проклятие. Проблемът бе толкова сериозен, трябваше да се реши незабавно, а той не бе в състояние да разсъждава, чувствайки само някакво невероятно вълнение и възбуда, които нямаха нищо общо с моралните съображения. А освен всичко той просто не можеше да устои на това, което изпитваше в този момент. „По дяволите“, измърмори Трей отново и за миг се замисли. Въпреки напрежението, което изпитваше, той бързо изрече:
— Задръж парите. Не ми трябват.
Той изстреля думите си така бързо, че нямаше много време да размисли. След това замълча и се усмихна.
— Е, очевидно, това не е съвсем така, но не съм човек, който може просто така да ти отнеме девствеността — продължи Трей с умерен глас.
Емпрес все още не можеше да се отърси от скръбта по своите родители и през месеците след тяхната смърт, в борбата за оцеляване, едва успяваше да намери сили в себе си. Тя прехвърли бързо мислите в главата си и с треперлив, но решителен глас заяви:
— Тук не става дума за морал, а за сделка, в която аз имам някакви задължения. Ето защо настоявам да ги изпълня.
Трей се разсмя от сърце, като си помисли: „Ето, отказвам на жена, която сама настоява да й отнема девствеността. Трябва да съм полудял.“
— Понякога нещата в живота са абсурдни, нали? — подметна Емпрес, като си даваше сметка защо постъпва именно така и кои са причините за поведението й.
— Тази вечер — промърмори той — е малко по-различно.
Но дори и за такъв млад и буен мъж, известен като покорител на жените, нейната чистота и невинност бяха твърде странни и необичайни. А и този намек за сделка го притесни, защото бе свикнал да извлича само удоволствие и наслада от секса. Не го ласкаеше мисълта, че ще получи подобна радост срещу парите си.
— Виж — започна той с видимо затруднение. — Благодаря много. Не съм заинтересован. Но запази парите. Удивен съм от смелостта ти.