— Нека да ти помогна — каза Емпрес с нежна усмивка на лицето.
Трей повдигна учудено вежди. Дали не бе я разбрал както трябва?
— Да те разсъблека — добави тя, а в очите й пролича страстно нетърпение.
Трей се поколеба за миг, чудейки се дали подобна идея наистина му допада. След като бе станало ясно, че тя е абсолютно невинна, предложението й звучеше малко нелепо.
— Няма да ти причиня нищо лошо — увери го тя със закачлива усмивка.
Трей отметна глава назад и се разсмя.
— По дяволите! — измърмори той все още засмян. — Тази нощ всичко ще бъде съвсем ново и различно… защо пък не?
Тя обаче съвсем не показваше боязливост или неудобство. От първия момент, когато пръстите й докоснаха катарамата на колана му, той изпита такова огромно удоволствие, каквото никога досега не бе чувствал.
Трей се понадигна малко, за да я улесни в разкопчаването, след което зачака с любопитство и нетърпение. Защо ли нейното докосване го караше да се чувства така напрегнат, а и я желаеше толкова силно? Дали причината не бе в неизвестността и факта, че тя е девствена! Защо за пръв път в живота му подобна странна и очарователна невинност го развълнува и възбуди до такава степен?
Емпрес се пресегна към яката на ризата му и бавно я откопча. На кокалените сиви копчета, полирани до блясък, бе изобразено някакво животно. Очевидно бяха ръчна изработка, а моделът и оформлението им — уникални. Емпрес бавно прекара пръст по изображението на готовото за скок животно. Дали това бе планински лъв? Или пума? Бе толкова тъмно, че прозвуча по-скоро разсеяно, отколкото заинтересовано, когато констатира:
— Черен…
Тя дори не усети, че е произнесла въпроса си на глас.
— Това ми е късметът — бе отговорът на Трей.
— Красиви са! — каза тя и плахо се взря в неговите топли очи.
— Тази вечер това няма значение, нали, мила? — допълни Трей, докато й се наслаждаваше.
При тези думи Емпрес се изчерви, още повече, че в погледа му усети неподозиран любовен пламък. Трепереща от страст и желание, едва разкопча последното му копче. Отново се замисли за причината да е тук, заедно с този мъж. Жертвата, която правеше, за да спаси семейството си, измести всичките й женски страхове.
След като краткото вълнение и трепет утихнаха, тя свали вълнената риза през раменете на Трей и, галейки кожата му, изрече:
— Много си силен.
— А ти си много… — Трей искаше да каже „страстна и така изкушаваща“, че му се прииска тозчас да я сграбчи и да я повали на леглото, да я обладае без всякаква предварителна подготовка — …докато ме разсъбличаше — измърмори той вместо това, усмихвайки се леко и примамливо, от което в сребристосивите му очи проблеснаха златисти оттенъци.
— Имам малък брат, почти бебе, когото непрекъснато събличам и обличам — поясни тя чистосърдечно, усмихвайки се едва-едва и повдигайки загадъчно веждите си.
Прозаичното и откровеното в нейното признание го изненадаха.
Логично бе сексуалното му чувство и провокираните от Емпрес трепетни вълнения да спаднат в момента, в който тя спомена дом, семейство и някакво си малко братче, но колкото и странно да бе, Трей изпита още по-силно влечение към нея и към крехката й голота сякаш се прибави още доста еротичен привкус и загадъчност. Той не можеше да реши дали апатията, с която тя видимо го разсъблече, бе естествена и непресторена, или нарочно обиграна. Сякаш бе изгубила целия си свян и срамежливост, а това допълнително обагряше странните обстоятелства, в които двамата се намираха с още по-наситено чувство. Като че ли някоя нимфа се бе появила в студената, мъглива, зимна нощ, спуснала се над Монтана, за да му достави удоволствие и да го научи на нещо ново за чувствеността и любовната страст.
— Ти имаш ли братя? — попита го кротко Емпрес, измъквайки бавно краищата на ризата му, запасани в панталона.
— Не.
— А сестри?
— Не.
— А аз имам и братя, и сестри.
Трей се готвеше да отвърне приветливо и вежливо, или поне да се опита да го стори, но усети как цялото му съзнание е заето единствено от някакво невероятно удоволствие, пронизващо тялото му. В същото време Емпрес спусна малката си ръка надолу към слабините му и го погали нежно. Трей мигом забрави за какво точно разговаряха само преди секунда.
— Това ти харесва, нали? — прошепна Емпрес, забелязвайки как Трей се поизпъна и изстена от удоволствие.
Когато отвори очи, Трей не успя да различи по изражението й дали се шегува, или е сериозна и откровена. Това, в което бе сигурен обаче, е, че в никакъв случай — не искаше да я нарани или да й причини болка при така стеклите се обстоятелства, които тя бе нарекла бизнес-сделка и които той, с част от логиката, която все още не му се бе изплъзнала, преценяваше като лудост. Трей мигновено осъзна, че за целта ще трябва да я подготви предварително, и то колкото се може по-бързо.