— Да, харесва ми — отвърна той с тих, дрезгав глас и широка усмивка на лицето. — А сега, ела при мен и ми кажи какво ти харесва на теб.
Трей се приближи, обхвана с дланта си едната й гърда и я притисна, а другата ръка постави зад врата й, придърпа я към себе си и я целуна страстно, продължително и изпепеляващо, хапейки я по устните от вълнение. Със задоволство забеляза, че дишането й се ускори.
— Винаги ли е толкова прекрасно? — прошепна тя, когато Трей се отдели от нея.
Съзнанието й бе обхванато от една-единствена мисъл — че се чувства щастлива.
— Ще ти стане още по-хубаво — усмихна се Трей, — гарантирам.
Емпрес се вгледа в него.
— А можеш ли да ми го напишеш черно на бяло? — попита тя със закачлив тон, докато очите й проблясваха дяволито.
— Да, разбира се — измърмори той самоуверено, — а също и някоя и друга подробност…
Трей бе свикнал да задоволява жените. Твърде добре знаеше как да го постига.
— Винаги ли сте толкова самоуверен, мистър Брадок-Блек?
— Трей — поправи я той, — Ами… да.
Ръката му се плъзна по бедрото й. Движенията му бяха бавни и отмерени. Искаше всичко да се получи красиво, за да й остане споменът за удоволствието, а не за болката.
— Колко скромно от твоя страна — отбеляза Емпрес с леко закачлива усмивка.
— Да — потвърди Трей и на свой ред се усмихна. — Мисля даже, че с теб сме една великолепна двойка. А и ти си също толкова скромна, колкото и аз.
Голотата й никак не я притесняваше, но все пак да се продаваш пред тълпа преситени от удоволствия богати мъже не бе особена проява на скромност, или в краен случай можеше да мине за необичайно ново схващане за понятието скромност.
— Би ли искал от мен да бъда скромна — попита Емпрес искрено и непресторено, — защото самата аз не съм сигурна как точно би трябвало да се държа. Може би трябва да си наметна този халат и да изгася светлината.
Те се разсмяха при мисълта, че Трей би предпочел да правят секс на тъмно.
— Урок първи, дете мое — изрече той мило. — Скромността е нещо, което няма нищо общо със спалнята.
— О, добре. Тогава може ли да те целуна още веднъж?
Колко очарователно млада изглеждаше в този момент! Трей я гледаше с възхита и наслаждение.
— Нека само да сваля тези обувки и панталоните и ще можеш да правиш с мен, каквото си пожелаеш!
— Само че аз не зная какво да правя с теб.
Трей седна на леглото, изпъна дългите си крака и изхлузи панталона, след което се наведе да свали обувките. Когато дочу последните думи на Емпрес, той се извърна леко към нея и се усмихна.
— Докато дойде утрото, вече ще знаеш — увери я той.
Трей започна да я обсипва с целувки. Навсякъде. По голото рамо, ъгълчетата на устните, очите и клепачите, нежната извивка на ушите й. После целуна гърдите й до вдлъбнатинката помежду им. Трей продължи да я целува и когато се отпусна върху нежното й малко тяло, му се стори, че и двамата са се понесли на розов облак, а топлината и напрежението, концентрирани в тялото на Емпрес, щяха да са достатъчни, за да се освети цяла една вселена.
Когато телата им се допряха, усети колко топла и нежна е кожата й.
— Топло ми е — прошепна Емпрес.
Трей се вгледа в розовите й страни и руменината по шията й.
— Това е твърде добре — отвърна й той.
Движенията му бяха бавни и отмерени, чувстваше някакво странно напрежение и отговорност не само да й даде максимум удоволствие. Бе трогнат от невинността и всеотдайността й. Той винаги бе правил от любовта игра и закачка, за него тя бе израз на похотливостта, без да влага нито мисъл, нито емоции. Бе игра, в която и сетива, и чувства, и усещания се комбинираха в едно, за да увеличат красотата и спортния хъс на любовта между двама души. Тази вечер обаче той почувства нещо съвършено ново и непознато. Дали това бе загриженост, или… нещо повече — усещане и съчувствие в отговор на нейната смелост и откритост. Това донякъде измести и навика за игра.
— Толкова си… огромен — прошепна Емпрес и гальовно прокара пръсти по гърдите му и надолу към слабините, за да спре съвсем наблизо до обекта на нейните думи. — Дали ще ме заболи?
За миг, когато очите им се спряха, Трей се почувства безсилен да намери точните думи.
— Не — отсече той, чудейки се дали тя ще го намрази за тази лъжа, — няма да те боли.
— Истински се радвам, че точно ти бе в салона на Лили. Наистина се радвам много. — При тези думи Емпрес повдигна устните си, за да го целуне. Искаше й се това щастие никога да не свършва.