— Чу ли за дуела заради дукесата на Монтрьо? — кестенявата коса на Сам стърчеше като наелектризирана от неизтощимата му енергия. В колежа двамата бяха в дъното на всички лудории, неуморими и импулсивни сродни души. И сега очите на Сам блестяха, докато разказваше за пикантния скандал, предизвикан от някакъв млад офицер, който се дуелирал заради омъжена жена, по-възрастна от него с цели петнадесет години.
Трей любезно се усмихна на неугасващия интерес на Сам към всякакви щуротии и каза:
— Кой не е чувал?
— Не мога да си представя да се бия заради нея. Та тя е стара. — За Сам всяка жена над тридесетте бе направо вкаменелост.
Трей го погледна над ръба на чашата си и учтиво възрази:
— Видях я у Дюне и съвсем не съм съгласен. А ти не би се дуелирал заради жена, дори ако завариш и собствената си съпруга в деликатно положение.
— Вярно е — ухили се Сам. — Толкова много жени има по света. Не си струва човек да се излага заради една от тях.
Преди да срещне Емпрес, Трей би се съгласил изцяло със свободомислието на приятеля си, но обстоятелствата завинаги го лишиха от някогашното му безгрижие. Сега обаче не бе в настроение да издава страстта си на един от новите франтове на Париж.
— Наистина, изглежда доста жени търсят партньори — необвързващо отвърна той.
— Нима не е било така винаги? — съгласи се Сам и повдигна рамене. Надарен със здраво атлетично тяло и с милионите на баща си, Сам много добре знаеше какво е да имаш множество почитатели. — Гайли трябваше да избяга в Белгия — заяви той, привлечен отново от поредната клюка.
— Едва ли ще е за дълго — заяви Трей и си наля нова чаша.
— След това мъжът й черпеше наляво и надясно и досаждаше с разкази за младата си любовница — каза Сам. — Познаваш ли младата танцьорка от Комеди Франсез?
Трей кимна. Та кой не познаваше най-новата звезда в хора?
— На Монтрьо не му пука за жена му, но на кого ли му пука? Не си женен, нали? — веднага след това попита той, защото не се бяха виждали от цели две години.
— Не съм — сковано отвърна Трей.
— Така си и мислех, Не си от този тип, мъже… — ухили се Сам. — Но ако някога се ожениш, би ли се дуелирал заради жена си? — Тази европейска привичка изглеждаше в очите на Сам като истински анахронизъм, още повече, че той презираше жените, освен като компания в леглото.
Трей си спомни за яростта, която го обземаше, когато се замисли за обожателите на Емпрес и за желанието да ги избие до един. Понечи да отговори, но се замисли за миг и бавно каза:
— Не знам.
Студеният му тон извика в замъгления от коняка мозък на Сам спомена за слуховете, свързани с Трей.
— Господи, съвсем забравих — изломоти той. На Монмартър се бе състоял дуел, но всички били толкова пияни, че не могли да преброят крачките. Всички освен Трей, разбира се. Ръката му не трепнала. Само очите му някак особено блестели. Другият умрял. И доколкото Сам си спомняше, не е ставало въпрос за жена, макар че е имало замесена и такава.
— Опитвах се да не го улуча — простичко каза Трей и сключи вежди в лека гримаса, — но проклетият глупак не стоеше мирен.
С напредването на времето Сам започна да убеждава Трей да го придружи на бала на льо Нотр вечерта.
— Не можеш да го изпуснеш, Трей. Най-добрата винарска изба във Франция.
При сегашното му състояние това прозвуча като достатъчно разумна причина да се посети един бал.
— Може би, Сам, това е последната ми вечер в Париж.
— Тогава непременно трябва да дойдеш — отсече Сам. — Трябва ти хубаво пиене и жена за последната нощ.
— Защо не — меко каза Трей. Най-сетне всичко с Емпрес беше приключило. Той не би могъл да я дели, а тя не беше жена, която ще се задоволи с един мъж. Ирония на съдбата, помисли си печално той. Колко често се бе разделял с любовниците си, за да живее живота си без ограничения, а ето че срещна жена, която правеше точно същото. Независимо от възрастта си, той изведнъж се почувства стар и съсипан.