— Още…
Той се отзова веднага, с нежност и разбиране, подчинявайки се на ритъма, който диктуваше нейното тяло, обвито около неговото, с ръце, сключени здраво зад врата му. Дишането й бе учестено от страстното желание. Трей също бе обхванат от подобно трескаво чувство на взаимност и изгаряща, всепроникваща страст. Сърцата им изпитваха остра нужда от още и още нежност, Емпрес цялата трепереше от вълнение. Трей спусна ръцете си към бедрата й, а после и към меките й заоблени части, като я притегли към себе си в момента, в който отново се сляха. Тогава тялото й конвулсивно потрепера. Трей искаше да й даде всичко, на което бе способен и което тя бе предизвикала у него от онзи първи миг, когато я съзря в салона на Лили. Емпрес се прилепи към неговото тяло, докато приливът на нежност и наслада изцяло я изпълни. Тя тихо извика името му. На раменете му се изписаха следи от ноктите й.
Само след минута, изпитвайки сладостта на оргазма, но все още не и преситен, Трей отново се притисна към нея, обладан от нова вълна страстно желание. Три седмици, по шест дни, в течение на цели двадесет и четири часа, той знаеше, че ще я има и ще изпитват заедно тези благословени мигове на взаимност и любов. Той бе уверен, че ги чакат нескончаеми мигове на взаимно щастие и наслада. Щеше да бъде странно, непознато, всеобхватно любовно чувство.
Трей изобщо не се замисляше, че това бе напълно непознато и ново за него. Той единствено очакваше да получи насладата час по-скоро. Най-после бе открил това, което толкова дълго бе чакал и търсил — жена, с която да изпита върховно удоволствие — макар и за толкова кратко време, само за няколко седмици. Може би точно затова и поради някакъв типично животински инстинкт, той я пожела отново.
След като го направиха трети път, Емпрес се задъха и тихо го помоли:
— Спри.
Истински учуден и стреснат, отмятайки нервно тъмната си влажна коса, Трей я погледна толкова шокиран, сякаш тя бе паднала току-що от Марс. Изведнъж я видя по друг начин — стори му се божествено красива, като току-що разпъпила се роза, нежно и лъчезарно усмихната.
— Няма нужда да си изработиш петдесетте хиляди долара още тази вечер — пророни Емпрес, усмихвайки се загадъчно.
— Ти си нещо непознато и ново за мен — призна той, без да коментира нейните думи, опитвайки се да й обясни защо го привлича толкова много.
Трей усещаше лек хлад. Навярно това бе поради необичайното му състояние на изнервеност, повишена чувствителност и уязвимост.
Емпрес не призна, че се чувства необикновено, защото всичко, което изпитваше в този момент, беше крехко и неопределено. Въпреки това, тя усещаше, че нещо твърде съществено й се бе случило. Не можеше да каже какво точно, но знаеше със сигурност, че от този момент нататък в живота й щеше да има два периода — преди и след тази нощ. Всичко бе толкова необичайно и странно — сякаш тази нощ бе оживяла, или пък внезапно бе получила невероятна енергия, присъща на новото, което се бе разкрило пред нея и което излизаше! извън рамките на общоприетото и стандартното в един момински живот.
Изненадана и зарадвана от невероятното откритие за нейните нови възможности и умения, Емпрес отбеляза:
— Аз оставам тук и утре.
След тези думи тя отметна нежно с едната си ръка кичура тъмна коса, паднал пред очите на Трей.
Той се усмихна и рече:
— Извини ме. Ти си абсолютно права. А аз съм страшен егоист.
После леко я целуна по върха на нослето и се облегна на гръб.
— Не е нужно да се извиняваш — каза Емпрес и също се облегна на рамото си.
„Колко е красив“, помисли си тя, докато го гледаше как лежи спокойно отпуснат. Тя спря погледа си на широкоплещестата му снага, изопнатите сухожилия и стегнатите бедра на стройните, мускулести крака.
— Всъщност изобщо не съжалявам — изрече той бързо и с усмивка на лицето, след което положи ръцете си под главата и продължи: — За какво всъщност да съжалявам? Знаеш ли, ти си невероятна!
— Благодаря ти. Разбира се, аз си нямах никакво понятие… нямаше откъде да предположа… въпреки че знаете ли, мистър…
— Трей — подсказа й той.
— Трей, мисля, че на теб трябва да се благодари. Очаквах, че жените те харесват, защото…
Емпрес бе достатъчно умна, за да разбере, че едва ли всички мъже имаха неговите умения, чар и нежност. Колкото и неопитна да се чувстваше, усещаше, че като по някакво чудо бе попаднала в ръцете на мъж, който по невероятен начин съчетаваше сила и чувственост.
— Предполагам, че някои жени наистина ме харесват… — призна Трей, като в тона му се долавяше излишна скромност, противоречаща си със славата му на най-очарователния мъж, който ставаше и за леглото, и извън него.